Нона Кабамитова в животновъдна ферма на Тодор Ванев
През седмицата
През първата седмица на отпускарския август правителството вдъхна живот на прословутите държавни магазини с постановление, което направи възможно вписването на „Магазини за хората“ ЕАД в Търговския регистър. Дружеството на земеделското министерство вече си има бюджетния капитал от 10 млн. лв. и Съвета на директорите. Говори се, че правителството е забавило с две седмици решението си заради партийни спорове чии фаворити да заемат трите високоплатени позиции в акционерното дружество. Единият от тях – Димитър Спасов, не беше ли шеф на „Кауфланд“? И какви ли са амбициите на МЗХ, щом назначава човек, работил на толкова висока мениджърска позиция, да управлява щандове и микромагазини на колела? Няма защо да питаме, тъй като Георги Тахов е показал досега, че отговаря на въпроси не когато го питат, а когато и където той реши.
В петък МЗХ публикува важни промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, които ще се обсъждат до 9 септември. Още от първите текстове разбираме, че МЗХ се е отказало да пише наредба срещу изкуствено създадените условия, с които някои фермери получават повече субсидии отколкото им се полагат.
Повечето фермери не се интересуват от Закона за агрохранителната верига
През седмицата не спряха публичните коментари на законопроекта за агрохранителната верига. В идния вторник (12 август) приключва общественото обсъждане на втория вариант. По наши наблюдения над 90% от земеделските производители не са го прочели в нито една от черновите му, а над 95 на сто не са прелистили второ му издание. В това число и браншовици, които смело се включват в телевизионните студия да го обсъждат.
Истината е, че земеделците не се интересуват от закона, който, по думите на министър Тахов, е написан за да защити и гарантира печалбата им. Те или изобщо не вярват, че това ще се случи, или просто си гледат работата и чакат да видят какво ще стане. Е, със сигурност няма да стане революция, защото ще продават така, както и досега са го правили, само с една разлика – трябва да подписват договори с първите изкупвачи. Но пък инициатор за написването на тези договори трябва да е купувачът, а не производителят продавач. Ето това трябва да знаят земеделците, защото иначе евентуално ще бъдат глобени с 400 до 1500 лева, ако нямат договор. Друго от законопроекта не им трябва като информация. Защото те пак ще си ходят със стоката по борсите или при големия производител с логистична база, който доставя на веригите или кварталните магазини плодове и зеленчуци. Пак ще гледат цената да е такава, че да им остава нещо като печалба. Пак не ще могат директно да доставят на хипермаркетите, защото нямат регистрирани складови бази и камиони, нямат пари за специални кашони, нямат сертификати, не отглеждат достатъчно продукция. При големите производители ще е по-различно, защото им се отваря възможност да увеличат асортимента, тъй като изискването на веригите е 50% от основните продукти да са българско производство. А при млечните продукти се отваря не врата, а порта, тъй като законът изисква 80% от асортимента да е Made in Bulgaria. Ето защо Николай Вълканов нарече „Закона на Тахов“ лобистки. А ние ще го наречем политически, защото утешително прегръща притесненията на българите, че всичко поскъпва преди въвеждането на еврото. Впрочем, да му мислят първите изкупвачи и веригите. Не и земеделците. Този закон не е за огромната част от тях.
Хубавото е в цялата суматора около „Законопроекта на Тахов“ и Закона за еврото, е, че има земеделци, които пет пари не дават за новото законотворчество, което обещава, че няколко институции ще тръгнат като хрътки да преследват нарушителите. Тези земеделци са свободни оператори, трудолюбиви и проницателни хора, които са си създали собствен периметър на независимост и напълно се вписват в член 19-ти от Конституцията ни: „Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.“ Те са пробили обичайната схема за пазаруване от хипермаркетите, имат своя пазарна ниша и само те си знаят колко усилия им е струвала тази самостоятелност и свобода.
Хубавата Нона, но не от „Чифликът край границата“
Тодор Ванев от с. Стряма, Пловдивско не веднъж е печелил с млечните си крави големите награди на животновъдното изложение в село Мечкарево до Сливен. Преди 10-12 години той е направил малка първа стъпка към икономическата си независимост като е закупил пастьоризатор за 500 литра мляко и сиренарска вана и така е станал млекопреработвател по Наредба № 26. По този норматив животновъдът има право да преработва и продава собствено сурово мляко и продукти от него. Държавата нарече мобилните магазини на тези животновъди млекомати. Видели сме с очите си дълги опашки пред млекоматите на Тодор Ванев в Пловдив, някои от които се намират на метри от големите търговски вериги. И тук даваме думата на „дясната ръка“ на г-н Ванев – Нона Кабамитова. Тя е счетововодител с диплома и освен с счетоводството, се справя и с дистрибуцията на фирмата. Нона Кабамитова казва, че няма по-труден сектор за счетоводно отчитане от животновъдството.
„Не се интересуваме от Законопроекта за агрохранителната верига, защото сме регистрирани по Наредба 26. Освен това продаваме млечните продукти на по-малка от определената надценка и тя напълно ни удовлетворява.
Вече имаме млекомати в почти всички райони на Пловдив, работим и на фермерски пазар Оряхово в София. Имаме си постоянни клиенти и непрекъснато са появяват нови.
Забелязвам, че все повече българи предпочитат да купуват фермерски продукти, независимо от цените им. А нашите цени са много добри, харесват се и на хората в пенсионна възраст, и на потребители от средната класа.
Когато хората опитат нашето сирене и другите ни продукти, отново ни търсят, защото усещат, че имат истински вкус. Важното за един преработвател на мляко е да не прави компромиси с качеството и в това отношение сме много стриктни. Искаме да сме честни с клиентите ни и те оценяват това.
Имаме крави Холщайн, някои от които дават по 45 литра мляко на ден. Но закупихме и крави от породата Джърсей. Те дават два пъти по-малко мляко, но пък то е по-маслено, по-плътно и с повече белтъчини. Съдържа казеин, което го квалифицира като мляко А2. Хората, които разбират, го търсят. Ние го продаваме само по предварителни заявки, а не като редовен продукт, тъй като капацитетът ни не е достатъчен, за да го предложим за масова продажба.
Имаме клиенти, които не живеят близо до нашите млекомати, но не се отказват от нас и поръчват доставки по куриерска фирма.
Да, преди години пробвахме да продаваме млечните продукти през търговските вериги, но бързо се оттеглихме. Големите търговци на дребно непрекъснато натискат цените надолу, свалят ги като ни фактурират разходите си издаването на каталози и за какво ли не. Мандрите, които продават там, са на ръба.
Преди година и половина се огледахме за продажби в по-малки магазини, но за да имаме успех там, трябва наш човек непрекъсато да насочва клиентите към фермерската ни марка, защото иначе се губим сред продуктите на другите мандри. Затова се отказахме.
В основното стадо имаме 400 млечни крави плюс още 600-700 юници и подрастващи животни. Вече виждаме, че млечното производство надхвърля капацитета на преработвателното звено и този проблем си търси решение.
Художник, музикант и фермер – Таньо Павлов
Таньо Павлов, които е в 30-те си години, е уникален фермер. Той не е регистриран като земеделски производител, тъй като обработва малко земя и освен това иска да е свободен от тежкия административен товар, който носят субсидираните земеделски производители. Той казва, че Законопроектът за агрохранителната верига не го засяга, не го вълнува, не му е интересен и не го е чел.
Намираме го на музикален фестивал, където Таньо участва със своята група. Тя изпълнява етно музика с модерно звучене.
В големия си двор в хасковско село той отглежда какво ли не – от домати и листни зеленчуци до нахут и ръж. Всички те са разпределени в малки парцели. Доставя свежа и чиста продукция на приятели и верни клиенти, които са се убедили, че купуват екологични зеленчуци и други култури.
Произвежда по методите на пермакултурата, което означава, че растенията му се развиват в естествена среда и без химикали. Разказва, че обича физическия труд и се е научил на земеделие от дете покрай семейството си.
Таньо е постигнал живот мечта. През свободното си време рисува и дава частни уроци по рисуване на начинаещи художници. Освен това свири на кларинет, като сам се е научил как да извади от него мелодиите.
Най-особеното в този млад фермер е, че му липсва страст към печалби и увеличаването им, към субсидии и повече интервенции, към още и още земя. Избрал е да е свободен от пристрастяването към благата на парите и това е може би най-голямата свобода.
Надя Петрова
