Въпреки че държавната статистика отчете намаление от 15 стотинки в нивата на рентите, които арендаторите са плащали за ползването на земеделските земи през 2024 година, реалната картина на пазара на наемите е много различна. Причината е в осреднените данни, предоставени от Националния статистически институт НСИ за размера на наемите, които през миналата година са били само 78 лева за декар. Зад тях обаче продължават да действат едни силно спекулативните рентни плащания от 100 до 150 лева за декар, които от години се прилагат от определени субекта в Северозападна и Североизточна България, основно във Врачанско, Монтанско, Видинско, Плевенско и др.
Данните на НСИ за рентите на земя през 2024 г.
Това съобщи за синор.бг председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите НАЗ Илия Проданов, коментирайки данните на НСИ, изнесени през миналата седмица. „Зарибявайки собствениците на имоти с високите ренти, реално новите арендатори изземват терените от местни стопани, които не само губят обработваемата си земя, но постепенно започват да фалират. Спекулантите обаче могат да си позволят да плащат по 100 - 150 лева на декар, защото са се сдобили с имоти в няколко общини и там, където са харесали дадена земя, спокойно може й да вдигнат наема за сметка на ниските ренти, които дават другаде“, обясни още Проданов.
Проблемът с високите ренти се знае отдавна, особено активно беше коментиран миналата година, когато браншовите организации предложиха да се въведе икономическа логика и размерът на рентите да стане процент от доходите на дадено стопанство. До този момент обаче никой във властта на поде инициатива за подобни нормативни изменения.
„Тази върла конкуренция обаче силно изкривява наемните отношения, в резултат на което местните арендатори, които не могат да си позволят да плащат подобни космически суми, фалират. И ако администрацията не осъзнае, че убивайки местните зърнопроизводители, малкото все още живи български села ще останат без работещо население. И ще стане още по-страшно. Защото тези, които дават високите ренти, не живеят в селата – те само подписват договори за наем, обработват нивите и си тръгват към големите градове, където са основните им бази“, допълва Проданов.
Фермерът припомня трите основни искания, които членовете на НАЗ неколкократно са отправяли към властта, за да запазят българското селско стопанство – дългосрочни договори за наемане на земята, които да гарантират поне 10-годишни инвестиции и сигурност за земеделците; работещо напояване и справедливи ренти.
Екатерина Стоилова
