Някои от световните морски риболовни стопанства се възстановяват благодарение на силно, научно обосновано управление, но много други остават под натиск, според доклад, представен вчера на Конференцията на ООН за океаните от Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО). Той показва докъде може да стигне ефективното управление и колко спешно е необходимо тези постижения да бъдат възпроизведени.
В „Преглед на състоянието на световните морски рибни ресурси“ - 2025 г. се докладва за биологичната устойчивост на 2570 отделни рибни запаса. Изготвен от над 650 експерти от повече от 200 институции и над 90 държави, този доклад предлага най-ясната картина до момента за състоянието на световния морски риболов.
Докладът потвърждава, че 64,5% от всички рибни запаси се експлоатират в рамките на биологично устойчиви нива, като 35,5% от запасите са класифицирани като свръхуловени. Претеглени спрямо нивата им на производство, 77,2% от улова в световен мащаб идват от биологично устойчиви запаси.
В морските риболовни зони с ефективно управление на рибарството, нивата на устойчивост далеч надвишават средните за света. В североизточната част на Тихия океан например 92,7% от запасите се ловят устойчиво.
Близо две трети от морските запаси се ловят в световен мащаб в рамките на биологично устойчиви нива, а през последните години свръхуловът се увеличава средно с около 1% годишно. Разликата между добре управляваните и неефективните райони остава огромна.
В североизточната част на Тихия океан (зона 67) и югозападната част на Тихия океан (зона 81) дългосрочните инвестиции и стабилните рамки за управление дават резултати. Процентът на устойчивост на всички отделни запаси достига съответно 92,7% и 85%, като тези запаси са отговорни за приблизително 99% и 95,7% от улова през 2021 г. в тези региони.
В Антарктика (зони 48, 58 и 88) 100% от оценените запаси се ловят устойчиво.
Средиземно море и Черно море (зона 37) показват ранни признаци на възстановяване. Въпреки че само 35,1% от запасите се ловят устойчиво, риболовният натиск е намалял с 30%, а биомасата се е увеличила с 15% от 2013 г. насам. Това показва, че регионалното сътрудничество и националните усилия започват да дават резултат.
В югоизточната част на Тихия океан (зона 87) само 46% от запасите се ловят устойчиво, докато в източната централна част на Атлантическия океан (зона 34) този процент е 47,4%. Тези региони включват държави, където рибарството е от основно значение за продоволствената сигурност и храненето, заетостта и намаляването на бедността, особено чрез дребномащабен и занаятчийски риболов. Но с ограничен институционален капацитет, фрагментирано управление и големи пропуски в данните, тези райони са изправени пред по-стръмни компромиси и по-строги ограничения.
Сред 10-те най-често уловени морски вида 60% от оценените запаси са устойчиви.
При рибата тон и подобните на нея видове 87% от оценените запаси са устойчиви, а 99% от улова идва от устойчиви източници.
Дълбоководните видове остават уязвими, като само 29% от запасите се ловят устойчиво. Докладът също така изразява загриженост относно силно мигриращите акули, често уловени като страничен улов при риболова на риба тон. Въпреки че 57% от оценените запаси са устойчиви, липсата на последователно международно управление продължава да възпрепятства усилията за възстановяване.
