Светослав Русалов – председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите през 2016-2018 г., е зърнопроизводител по професия и икономист по образование. Потърсихме земеделецът от Пловдив с въпроса как ще се отрази на аграрния сектор очакваното членство на България в Еврозоната от 1 януари 2026 г. Синтезирано, отговорът на един от най-ефективните председатели на асоциация на зърнопроизводителители, звучеше така: В Еврозоната – добре! Но нашите проблеми, които гонят инвеститорите от България, остават. Ето какво каза той:
„Участието на България в Еврозоната беше предизвестено още при включването ни в Европейския съюз. Какво ще се промени?
Цената на тон пшеница от 320 лева ще стане 149 евро. Едно и също е, само преизчисляваме сумата по курса 1,95583. Със заплатите е същото. Добре е да плащаме на служителите си по-европейски заплати, но как да го направим, след като приходите ни не са се увеличили? Бизнесът трябва да има необходимия капацитет, за да може да даде по-високи заплати.
Лихвите по кредитите ще станат като на държавите в Еврозоната, а те са по-високи от българските към момента, а това не е добра новина.
Нямам поглед върху цените на торовете, продуктите за растителна защита и семената в държавите от Еврозоната, за да направя прогноза дали ще се вдигнат или ще паднат.
Не вярвам да дойдат повече инвеститори у нас, както говорят политиците. Те само се опитват да защитят действията си.
Не виждам смисъл в това, че когато паричната ни единица стане евро, това ще стимулира чуждите фирми да започнат бизнес у нас. Дали инвеститорът ще плаща в долари, евро или копейки, няма никакво значение. По-важни са законите и почвата за бизнес в дадената сфера.
Аз, ако срещам административни репресии, без значение каква е валутата, въобще няма да стъпя в тази държава! А точно това е проблемът на България – административните блокади от най-различно естество. За това не идват инвеститорите. Пробват една-две години и бягат, защото виждат, че тук няма условия за бизнес.
Урсула фон дер Лайен каза, че ще се облекчи работата на земеделците, като се намали административният натиск по различни процедури. Опитвам се да видя някаква промяна, искам да я видя, но разбирам, че промените са само на думи. След като чуждестранните инвеститори и бягат, все нещо не им харесва у нас. Нямам поглед какво ги притеснява, но виждам, че за която и мултинационална фирма да се сетя, седалището ѝ не у нас, а в Румъния. Такива са фактите и изборът на бизнеса не е случаен. Той вижда някакви пречки да остане тук.
Какви са пречките за инвестиции в земеделието? Ето нещо за пример, което видях в Румъния миналата година.
Видях, че румънците направо източват Дунав, преди да се влее в морето. Цялата делтата на реката е разкопана в канали. Водата върви по земеделските полета в района, стига до Букурещ и всичко се напоява. А ние все трябва да питаме Брюксел за нещо, за да се откажем да го правим. В Румъния водата е напълно безплатна, държавата плаща и електроенергията за напояване.
И аз вече искам да съм земеделец в Румъния!
Държавната фирма „Напоителни системи“ няма да стане агенция. Оправдават се, че имат проекти за 5 години напред и заради тях не може да се превърнат в агенция, защото трябва да се изпълнят проектите. Но „Напоителни системи“ нямат и намерение да го правят. Дори и след като изтекат тези 5 години, пак ще е същата работа. Така ще бъде и така ще си остане, защото в момента много им хареса като държавно предприятие да им се наливат едни пари, да се усвояват. Повечето от тях да отива за заплати и много малко да се отделят за ремонти.“
