Европейската комисия е предявила три иска срещу България пред Съда на Европейския съюз (ЕС) заради несинхронизиране (транспониране) на законодателството си с това на Общността. Това съобщиха от пресцентъра на ЕК по повод завеждането на делата. Припомняме, че след произнасяне на съда България ще плаща сериозни санкции за забавянията.
Първият иск е за това, че не е транспонирала правилно в националното си законодателство Директивата за правото на достъп до адвокат и на осъществяване на връзка при задържане. През януари 2017 г. Комисията започна производство за установяване на нарушение срещу България, а след приключването на случая през октомври 2023 г. бяха установени допълнителни проблеми във връзка с правилността на транспонирането, свързани с обхвата на правата по директивата, с мерките по ефективното участие на адвокат при разпит и правилата относно дерогациите от правото на адвокат в интерес на разследването. След изпратеното официално уведомително писмо през март 2024 г., последвано от мотивирано становище през октомври 2024 г. за отстраняване на останалите проблеми, Комисията счита, че България все още не е изпълнила изискванията съгласно директивата. С оглед на това Комисията реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС.
Вторият иск пред Съда на Европейския съюз срещу България е свързан с таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури (Директива (ЕС) 2022/362). Страната не е съобщила за транспонирането на мерките до крайния срок 25 март 2024 г. и затова Комисията изпрати официално уведомително писмо през май 2024 г., последвано от мотивирано становище на 16 декември 2024 г. Към днешна дата обаче Комисията не е уведомена за нито една мярка за транспониране и поради това предявява иск пред Съда на ЕС с искане за налагане на финансови санкции.
Комисията е призовала България да спазва и Акта за цифровите услуги, като е изпратила мотивирано становище, защото не сме оправомощили национален координатор за цифровите услуги по силата на Акта за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065). Страната ни не е определила и правила за санкциите, приложими при нарушения на посочения регламент. Държавите членки трябваше до 17 февруари 2024 г. да определят и оправомощят координатор за цифровите услуги, който да изпълнява конкретни задачи съгласно Акта за цифровите услуги и да наблюдава прилагането на Акта за цифровите услуги на тяхната територия. България разполага с два месеца, за да отговори и да отстрани посочените от Комисията недостатъци. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС.
Комисията е изпратила още няколко мотивирани становища и уведомителни писма на България във връзка с транспонирането на :
Директива 2023/959 за схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), чийто краен срок за транспониране беше 31 декември 2023 г.,
Директива 2023/958 по отношение на правилата на СТЕ на ЕС, приложими за сектора на въздухоплаването, чийто краен срок за транспониране беше 31 декември 2023 г.
измененията на 5-ата директива за капиталовите изисквания (Директива 2013/36/ЕС) и на Директивата за лицата, подаващи сигнали за нередности (Директива (ЕС) 2019/1937), въведени с Регламента относно ПКА (Регламент (ЕС) 2023/1114).
Директивата МИС 2 (Директива (ЕС) 2022/2555), чиято цел е да се гарантира високо ниво на киберсигурност в целия ЕС, и трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство до 17 октомври 2024 г.
