Тази пролет март и април като че ли си размениха местата, защото докато март удари рекорди с високи температури, април ни смрази с необичайните студове. Анализ по темата дава Николай Петков, специалист по „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и с магистърска теза на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор, в момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия.
Представяме със съкращения неговата разработка в сайта Климатека.
Науката установи, че месец март 2025 година е вторият най-топъл в света, с глобална средна температура от 14,06 градуса по Целзий – с 0,65 градуса над нормата за периода 1991–2020 г. Проливните дъждове в Южна Европа доведоха до тежки наводнения в Босна и Херцеговина, Хърватия, Италия и Испания, а рекордни горещини обхванаха страните от Централна и Източна Азия.
В България месецът беше значително по-топъл от обичайното, с температури, по-близки до априлските, като най-високата измерена стойност достигна 30,6 градуса в Павликени. В София само в рамките на 5 дни март имаше голяма температурна разлика - от 27,1 градуса на 15 март до минус 5,4 градуса на 20 март.
Сякаш ни омръзна постоянно да чуваме за нови рекорди и капризите на времето, но за съжаление те не спират. Почти всяка следваща година се оказва по-топла от предишната, и очакванията на учените са, че тази тенденция най-вероятно ще продължи. В този ред на мисли новият бюлетин Европейската служба за изменение на климата Коперник не ни изненадва. Март 2025 г. е вторият най-топъл март в историята на метеорологичните наблюдения. Средната температура на въздуха над повърхността на Земята през месеца е 14,06 градуса по Целзий, което е с 0,65 градуса над средномесечната температура за март за периода 1991-2020 г.
Месецът е само с 0,08 градуса по-хладен от рекордно топлия март през 2024 г. и с 0,02 градуса по-топъл от третия най-топъл март, отчетен през 2016 г. С 1,60 градуса по-топъл е спрямо нормата за месеца за прединдустриалния период (1850-1900 г.). Атмосферата на Земята „ври“ – последните 12 месеца са били с цели 0,71 градуса по-топли от обичайното за периода 1991–2020 г. и с внушителните 1,59 градуса по скалата на Целзий над нивата от прединдустриалната епоха.
Серията от рекордно или почти рекордно високи температури за цялото земно кълбо продължава вече близо 2 години, без признаци да спира. Глобалните температури системно надхвърлят прага и от 1,5 традуса за 20 от последните 21 месеца планетата е била по-гореща от определената в Парижкото споразумение „безопасна граница“, а в 14 от тези месеци – с тревожно високи стойности между 1,58 и 1,78 градуса над прединдустриалното ниво.
По света температурите са по-високи от средните в по-голямата част от Арктика, най-много над Канадския архипелаг и Бафиновия залив. В Северна и Южна Америка, както и в Африка, е по-топло от обичайното. Въпреки че над Азия има и области със студено време, в някои райони от континента са регистрирани рекордни горещини.
Морската вода остава близо до топлинния рекорд
Средната температура на повърхностния воден слой на океана извън полярните ширини през март 2025 г. достигна 20,96 градуса – втората най-висока стойност, с 0,12 градуса по-ниска от месечната температура за март 2024 г. и с 0,06 градуса по-висока от стойността за март 2016.
От март 2023 г. насам дневната температура на водата в повечето случаи е по-висока от всички предходни години. В много океански региони температурата е най-високата в историята или много над обичайното (Фиг. 3), като например в североизточната част на Северния Атлантически океан и по-голямата част от Средиземно море.
В Европа март е рекордно топъл
"Март 2025 г. беше най-топлият март в Европа, което още веднъж показва, че температурите продължават да чупят рекорди. Месецът беше и с контрастиращи екстремни валежи в цяла Европа, като в много райони беше отбелязан най-сухият март в историята, а в други - най-влажният март от поне 47 г. насам. Средната температура в Европа е 6,03 градуса, което е с 2,41 над нормата за периода 1991–2020 г. и го прави най-топлият март досега.
Най-големите аномалии са регистрирани над Източна Европа и Югозападна Русия, където бяха отбелязани рекорди. В Обединеното кралство е регистриран най-слънчевият март от 1910 г. насам. Над Пиренейския полуостров температурите са по-ниски от обичайните, което е свързано с по-големите валежи в района.
Проливни дъждове доведоха до наводнения на Пиренейския полуостров
По-сухо от обичайното е в Обединеното кралство, и в Ирландия, където са отбелязани нови рекорди за нисък валеж. Сухо е в Централна Европа, както и над Черно море, Гърция и особено в Турция. В по-голямата част от Южна Европа валежите са над климатичните норми, особено над Иберийския полуостров, където се наблюдаваха редица тежки метеорологични явления.
В България март е с априлски температури
Месецът е със средна температура значително по-висока от обичайното, като той е един от най-топлите месеци март от началото на века, според Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). По данни на института средните месечни температури са между 7 и 12 градуса и имат отклонение от месечната норма между 2 и 5 градуса.
Въпреки, че имаше отделни студени дни месецът е с температура, по-близка до обичайната за април, отколкото за март. Особено топло е за няколко дни в средата на месеца, когато температурите достигат летни стойности. Най-високата температура през месеца е 30,6 градуса и е отбелязана на 15 март в Павликени, а най-ниската минимална температура в станция в населено място e - 9,8 градуса на 20 март в Чепеларе.
Март е сред най-топлите месеци март в София от началото на метеорологичните наблюдения, на база на свободнодостъпните данни. Температурите рязко се понижават. А през нощта на 17 срещу 18 март в Северна България и по високите полета на Западна дъждът за кратко преминава в сняг, но валежите отслабват и спират.
На много хора им направи впечатление динамичното време. От една страна историята помни дори по-високи температури през месеца, а март е известен с променливото си време. Но от друга страна, България не е изключение от тенденцията на затоплянето на климата, което се случва за всички месеци и сезони. Поради това не можем да обясним всички такива периоди като капризи на времето, а трябва да ги считаме като силно подсилени или повлияни от климатичните промени.
В по-голямата част от страната количеството на валежите е близко до нормалното, като по-ниски са основно в Североизточна България. Най-голямото измерено 24-часово количество е интензивният валеж от 60,9 мм в района на ски парк Картала, планината Рила, на 28 март. В София месечната сума на валежа е 30,3 мм и е по-ниска от обичайната, или 67% от нормата.
По всичко личи, че световната температура ще остане над прага от 1,5 °C и за тази година, въпреки че най-вероятно 2025 г. няма да бъде по-гореща от 2024 г. Това обаче не бива да ни успокоява, предвид, че до този момент месечните температури се нареждат непосредствено след предишните 2 рекордни години, а емисиите на парникови газове, които са основният причинител на затоплянето, продължават да се увеличават.
*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на световно, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.
