На 2 април 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви мита за вноса от редица държави, като за ЕС е определена единна ставка от 20 %, която ще се прилага от 9 април 2025 г.
Председателят на Европейската комисия г-жа фон дер Лайен обяви бърз отговор, като посочи вече обявеното на 12 март 2025 г. предложение на ЕС за контрамита. Окончателният списък на ЕС може да включва продукти от „старото“ дело за алуминий и стомана през 2018 г. (включително американска царевица), за които е определена текуща тарифна ставка от 25 %, американска соя и други критични и стратегически фуражни съставки от САЩ (добавки, царевичен глутен, сух зърнен спиртоварен остатък (DDGS и т.н.).
На този етап не е налична информация за предложението на ЕК относно ставката за насрещните тарифи, нито за датата на прилагане, тъй като обсъждането с държавите членки на „пакета за насрещните тарифи на ЕС е в ход.
По този повод потърсихме Елена Цветанова, председател на Съюза на производителите на комбинирани фуражи, за коментар. Попитахме г-жа Цветанова доколко е зависим сектора от вноса на американски фуражи и добавки и в каква степен ще бъде засегнат от евентуалните ответни мита на Европейския съюз. Ето и отговора на въпросите ни:
"В България производителите на комбинирани фуражи в по-голямата си част не правят директен внос на продукти от САЩ, но това не означава, че митата няма да рефлектират върху доставките на суровини за производството, ние работим и с американски компании.
Наложените мита от САЩ за внос на стоки от Европа са притеснителни, но истинският проблем за фуражния сектор ще се прояви, ако Европа наложи контрамита за вноса на селскостопански продукти и суровини от САЩ, включително основни, критични и стратегически американски агрохранителни продукти и фуражни съставки като соя, лизин и пробиотици, както и царевица, и съпътстващи продукти като царевичен глутен и DDGS.
Към момента Европа внася около 6 милиона тона соеви зърна от САЩ, което представлява 44% от целия внос на соеви зърна в ЕС с приблизителна стойност от 3 милиарда евро, за който няма да има пряко заместване от алтернативни източници. Останала част от соевия шрот обикновено се внася от Южна Америка - Бразилия и Аржентина. Можем само да се надяваме, че те няма да повишат спекулативно цените, тъй като по прогнозните изчисления на Европейската федерация на производителите на фуражи (FEFAC) разходите за доставка на соеви продукти от друг произход в ЕС, различен от САЩ, може да се повишат между 5 – 10% в световен мащаб поради нарастващото пазарно търсене от този произход. Това би довело до допълнителни разходи за сектора на фуражите и животновъдството в ЕС, в това число и в България, тъй като ще бъде над очакваните разходи за съответствие с регламента за обезлесяването (EUDR) за всички соеви продукти.
Към момента от януари 2025 г. действат временните антидъмпингови мита на ЕС за вноса на лизин от Китай, които доведоха до допълнителни разходи от 500 милиона евро годишно.
Общото годишно комбинирано увеличение на цените на доставките на фуражи за сектора на животновъдството в ЕС, дължащо се на вносните мита на ЕС, свързани със соя и лизин, и в съответствие с регламента за обезлесяването (EUDR) за целия Европейски Съюз се оценява на 4-5 милиарда евро.
Съюзът на производителите на комбинирани фуражи подкрепя изцяло изразеното становище на Европейската организация на производителите на комбинирани фуражи FEFAC, от нейния президент г-н Педро Кордеро.Той призова търговските органи на САЩ и ЕС „да започнат преки преговори, като се стремят да освободят всички селскостопански хранителни продукти, включително основни фуражни съставки, както от реципрочните тарифни планове на САЩ, така и от ЕС, за да се гарантира глобалната продоволствена сигурност и устойчивостта на веригата за стойност на селскостопанските и хранителните продукти“. Той подчерта, че „достъпът до основни, критични и стратегически фуражни съставки за САЩ е решаващ компонент от нашите колективни усилия на ЕС и САЩ във веригата за фуражи, за да гарантираме както фуражната, така и хранителната сигурност в САЩ, ЕС и на световно ниво“.
