Повече от 10 години земеделските производители стоически търпяха безочливата несправедливост, при която водноелектрическите централи (ВЕЦ-те) получаваха с предимство вода от язовирите, за да произвеждат ток. Да, енергийната ни система има нужда от ток през зимата, само че водните запаси се изчерпват и през пролетта и лятото, когато вече източената за ток вода пада под допустимите нива, построените за питейна вода и за напояване язовири реално остават с минимален дебит – под 50 процента, сигнализираха представители на браншовите организации.
След 2020 година всяко лято засушаването довежда фермерите до колапс, затова и днес всички те се обръщат към политиците с въпроса – кое е по-икономически изгодно – водата от язовирите да се ползва първо за ток, а след това за напояване, или обратното. Още повече, че в Закона за водите ясно е казано – с предимство тази вода трябва да осигурява първо за питейна вода за населението, след това – за напояване и едва на трето място – за енергийни нужди.
Във връзка с днешното изслушване в парламентарната комисия по земеделие, храни и гори на тримата министри, отговорни за решаването на проблема – на земеделието, околната среда и на енергетиката, председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните Божидар Петков представя сравнителни изчисления за производството на плодове и зеленчуци и за електроенергия, които ясно показват колко висока е икономическата ефективност от селското стопанство и колко пренебрежимо малка е тази от ВЕЦ-те при сегашния режим на източване на водата от язовирите.
За целта е ползвана статистика за ползването на вода за напояване в периода от 15-ти април до 15-ти октомври 2024 г., необходима за получаване на единица селскостопанска продукция , както и за производството на ел.енергия. Източник на тази информация са германски сайтове за селско стопанство и енергетика, които работят в защита на своите фермери.
* За производството на 1 тон ягоди са необходими 200 кубика вода;
* За производството за 1 тон домати са необходими 180 кубика вода;
* За производството на 1 тон картофи са необходими 135 кубика вода.
В същото време за производството на 1 киловат час електроенергия са необходими 400 кубика вода!
„През последните дни общественото мнение силно се манипулираше със заплахите, че населението можело да остане без ток, ако не се подава вода на ВЕЦ-те, докато краставиците сме щели си купим от Турция, Гърция, където ги отглеждат в по голямата си част с вода от България“, коментира Петков. И припомни, че тази философия доведе сектора на плодовете и зеленчуците в страната до бавно изчезване. „Затова той съветва потребителите да направят следната проста математика, която ясно показва, че с 200 кубика вода, умножена по 2,5 ст за кубик, за 5 лева може да се произвеждат 1 тон ягоди, реализирани на цена от 2,50 лв. за килограм – или държавата ще получи ДДС от 2 500-те лева, за реализирания 1 тон ягоди. Докато с 400 кубика вода за производство на ток, чиято цена не знаем, се произвежда 1 киловат час електроенергия, която дори във върхова енергия не надвишава 1 лев.“, посочва още фермерът.
Изводът според него е, че при „сегашната ситуация, когато през един или няколко ВЕЦ се отклоняват над 200 милиона кубика вода тодишно, които обаче не отиват за напояване, а се изливат в реката и заминават като подарък в съседни на страната държави, реално България се лишава от вода за 1 милион тона зеленчуци, докато в същото време се произвеждат някакви мижави количества ел.енергия“.
Предложението на земеделците е следното:
„Язовирите да се поддържат винаги пълни на минимум 80% от капацитет, а ВЕЦ-те да работят с 80% при опасност за преливане и до 80% след опасност от преливане, а през останалото време да си работят само ако през тях преминава вода, която отива за поливане, а не тази вода да се излива извън сезона“.
В становището на председателя на асациацията се настоява също земеделците да имат достъп до сондажи, които са изключително необходими за оранжериите и за трайните насаждения, защото сега водата за напояване от „Напоителни системи“ ЕАД, не може да се ползва от тях. На този етап държавното предприятие продължава да осигурява вода едва за по-малко от 3% от всички обработваеми площи в страната.
