Начало » Новини » Страната

Общините изостават с подаването на проекти за услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони

Обезпокоително
Синор.БГ / 20.03.2025 г.
Общините изостават с подаването на проекти за услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони

Стремим се към максимално облагородяване на селските райони със средства от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Това съобщи министърът на земеделието и храните Георги Тахов по време на тематична работна среща с представители на Националното сдружение на общините в Република България.

Той обяви, че днес при гласуването на второ четене на националния бюджет на страната, ще защити финансовата рамка, предвидена за земеделие в него. „Извън европейските средства, сме заложили много амбициозни цели в националния бюджет. Те са свързани най-вече в сферата на напояването и изграждане на нова хидромелиоративна система на страната“, посочи министър Тахов. Той изтъкна необходимостта от по-голяма активност на общините при подаване на проектни предложения по интервенцията „Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони“ от Стратегическия план. Приемът по нея стартира през месец декември 2024 г. и ще продължи до 31 март 2025 г., включително.

„Нашата цел е максимално повече проекти да влязат в първия прием за общински проекти за кандидатстване по Стратегическия план и да има достатъчно време, в което Държавен фонд „Земеделие“ да обработи заявленията. Общините трябва да стартират възможно най-бързо обществените поръчки по проектите, за да има възможност за извършване на авансово плащане до края на годината“, каза заместник-министърът на земеделието и храните Лозана Василева.

Миналата година общините са потвърдили своята готовност за подаване на проекти. С тази цел е стартиран прием през ноември, но към днешна броят на подадените заявления е много малък. „За нас това е изключително притеснително, защото нашите очакванията като Управляващ орган бяха по-голямата част от общините да подадат поне по един проект в рамките на своите гарантирани бюджети още в текущия прием“, посочи заместник-министърът и уточни, че Управляващият орган е предвидил възможност за стартиране на нов прием за общините, които няма да успеят да подготвят проекти до 31 март.

От своя страна изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева информира, че към момента има редица общини, които няма да бъдат готови до 31 март 2025 г.

По време на срещата бе решено в срок до един месец след приключване на текущия прием на 31.03.2025 г. да бъде обявен втори прием по интервенцията, като се положат усилия целият финансов ресурс да бъде усвоен.

Обсъди се и предстоящото разработване и прилагане на Националния Социален план за климата, като се планира организирането на работна среща, на която съвместно да се разгледат параметрите на  допустимите инвестиции, които общините ще реализират по Плана.

Общините изостават с подаването на проекти за услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони
4325
 

Последни материали
Виж
Голямата разлика между нас и съседката
Гърция обяви, че плаща най-щедро в ЕС, за да убива болни овце. Как е у нас?
Прогнозите им са за ръст на износа и спад на вноса на зърно в общността
Експерти на ЕК вдигнаха оценките за реколтите от пшеница и царевица в ЕС
И дума не може да става за сравнение с нашите политици
Наливат нови 50 милиона за гръцките фермери, протесите не спират
Мелничарското зърно от САЩ поскъпна в Южна Корея за разлика от фуражното
Хлебната пшеница поевтиня на търга в Алжир, закупени са 900 000 тона
Търговци сигнализират за измамници, източващи аванси от фиктивни продажби на зърно
Заради шарка по дребни преживни
Очаква се по-малко и по-скъпо сирене Фета заради шарката в Гърция
Свързани материали
Виж
Само сливи, малини и пъпеши са над 90%
Българските ябълки задоволяват едва 36% от годишното им потребление
МЗХ, МОСВ, МЕ и НЕК участници в панела за водата на семинара на НАЗ
МЗХ пусна обществена поръчка
Въпрос за 200 хил. лв.: Как България се е справила със Стратегическия план за земеделие?
Най-голям ръст на разходите за догодина
Щатните бройки към МЗХ са 7 680, пише в проектобюджета за 2026 г.
Биоплощите са нараснали с 46% за година
89 производители очертават биологичния профил на област Кюстендил
Проектобюджет 2026 г.
За издръжка на персонала на МЗХ и ДФЗ заедно държавата плаща по над 1 милион лева на ден
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
АВТОРИ |  РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2025
RSS новини