Използваме всички възможности за разширяване подкрепата за фермерите и преработвателите в страната. Ръководството на Министерството на земеделието и храните отделя особено внимание на модернизацията на земеделските стопанства и предприятията. Това заяви министърът на земеделието и храните Георги Тахов в Казанлък при откриването на 11-ата Национална среща на земеделските производители в България, предаде пресслужбата на МЗХ.
Традиционно едни от най-атрактивните възможности за подпомагане са подмерките 4.1 и 4.2 от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. От 2015 до 2024 г. по тях бяха подадени над 10 000 проектни предложения. Така над 2 млрд. лв. бяха насочени към 4 000 земеделски стопанства и преработвателния сектор, обясни министър Тахов.
„МЗХ подготвя проект на решение на Министерски съвет за договаряне на наличния бюджет по последния целеви прием по подмярка 4.2. Целта е да бъдат финансирани всички одобрени проектни предложения с 40 точки по критериите за подбор. Финансирането ще бъде осигурено чрез спестявания по Програмата, което ще позволи оптимално усвояване на ресурса“, обясни министърът на земеделието и уточни, че вече тече обществено обсъждане за удължаване до 1 септември на срока за изпълнение на договорите по подмярка 4.2.
МЗХ предлага късите вериги на доставки и директното предлагане на произведената селскостопанска продукция да бъдат насърчени с подпомагане от Стратегическия план. Предвижда се интервенцията „Сътрудничество за къси вериги на доставка“ да бъде включена в програмата за 2025 г. през второто полугодие. Максималният размер на разходите за един проект ще бъде 300 000 евро, като важно условие е да кандидатстват сдружени стопани.
Законопроектът за доставките на земеделски продукти и храни е в напреднала фаза, посочи министър Тахов и допълни: „Дефинирахме порочните практики в цялата агрохранителна верига, като предстои проектът да бъде презентиран пред всички заинтересовани целеви групи.“ В момента по Втори стълб на Общата селскостопанска политика са отворени десет приема по Стратегическия план, като до края на годината да стартират още 11.
Министър Тахов допълни, че е преодоляно забавянето при разработването на процедурите за дългоочаквания прием по подхода “Водено от общностите местно развитие” (ВОМР), като общият бюджет за подкрепа на стратегиите надхвърля 738 млн. лв.
„Успешно приключиха обявените през 2024 г. приеми за млади и нови фермери и малки земеделски стопанства. По тях бяха подадени над 3200 заявления, като над 2500 са изготвени безплатно от Националната служба за съвети в земеделието“, подчерта министър Тахов.
Годината ще завърши с много допълнителни възможности за инвестиции, както за земеделските стопани, така и за преработвателните предприятия, за които са предвидени средства в размер на 450 млн. евро в рамките на четири приема. Така ще се гарантират възможности за реализация на инвестиции за над 900 млн. евро чрез модернизация на стопанствата и предприятията, прилагане на биологично производство и реализиране дейности, свързани с опазване на околната среда и намаляване на въглеродния отпечатък.
„Tази година постигнахме и друга голяма цел - кампанията по директните плащания през 2025 г. да стартира през март, да приключи без удължаване до 9-ти юни, и това да позволи своевременно извършване на проверките и старт на разплащанията“, отбеляза министър Тахов.
Той посочи още, че за броени часове над 1000 производители на царевица са подали заявления за подпомагане по стартиралия вчера прием по кризисния резерв на ЕС за сушата през 2024 г., в рамките на определения за България бюджет от 10 900 000 евро чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието.
Министърът на земеделието и храните подчерта важността за обединението на сектора, за да бъде конкурентоспособен на един все по-сложен и непредсказуем пазар.
Във видео обръщение към участниците във форума европейският комисар Кристоф Хансен информира за представената от Европейската комисия визия за развитието на агрохранителния сектор и приоритетите й.
Снежана Благоева, представител на МЗХ в Постоянното представителство на България в Брюксел, запозна участниците в конференцията с новия подход на Комисията по отношение на зелените изисквания към агросектора. Тя подчерта, че към момента ЕК не дава индикации за отстъпление от целите за околна среда и климат, но те трябва да се реализират по разумен начин, като бъде запазено земеделското производство и бъде гарантирана продоволствената сигурност.
Марио Милушев, директор в ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК, отбеляза безпрецедентните предизвикателства пред земеделските стопанства, растящото геополитическо напрежение, структурните предизвикателства и зачестилите екстремни климатични събития, което налага нов подход към агросектора. Той подчерта значението на сектора на селското стопанство и храните за ЕС, като заяви, че той генерира над 200 млрд. евро добавена стойност.
Във форума се включиха още заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев, земеделски производители и организации от сектора, представители на научната общност.
