Рядко у нас може да се види обединение между производители от различни сектора на икономиката, особено между фермери и преработватели на земеделска продукция, които да защитават обща кауза. Зачестяващите напоследък кризи в земеделието обаче със сигурност внасят смут в системата и за да разрешат проблемите си, предприемачите ще потърсят нови форми на сътрудничество, в имено на общите си цели.
Пример затова ни дава ситуацията с шарката по овце и кози, която цяло лято вилнее в две от областите на страната – Пловдивска и Хасковска, но досега държавата, в лицета но Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) не успяха да решат дали да се въведе ваксинация по стадата, или като в Гърция и Румъния – да унищожат заболелите стада, за да запазят бизнеса и на животновъди, и на преработватели. Изплащайки обезщетения за ентаназираните животни.
За броени месеци десетки малки овцеферми в Пловдивско и Хасковско бяха покосени, а 17 хиляди животни вече са евтаназирани. И докато дребните стопанства и част от ветеринарната общност настояваше за ваксинация, изведнъж се оказа, че друга част от овцевъдите са на различно мнение. А те представят железни аргументи срещу исканата от някои фермери ваксинация. Думата ни е за по-големите овцеферми, в които се отглеждат над 100 хиляди от цялото поголовие на овце в страната. И които до този момент стриктно спазват правилата за биосигурност, затова и досега огнища на шарка в тези стопанства не са установени.
На извънредна пресконференция днес представители на тези овцеферми, съвместно с ръководството на Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ) отправиха призив до отговорните институции в България – с искане да не се прилага одобрената от ЕС ваксина. Преди МЗХ да вземе решение, от бранша настояват администрацията да анализира икономическите последици от подобно действие и ако плюсовете от ваксинацията са повече, нека секторът бъде запознат с експертните становища по темата, обясни председателят на (НАМ) Владислав Михайлов.
От името на колегите си Кристина Дъвкова, която отглежда 1 300 овце в Пазарджишко, посочи, че „в момент, когато огнищата на шарка в страната започват да намаляват (подобна информация вече достига от различни източници), а за близо 90 на сто от овцете наближава периода за оплождане (октомври), много моля за становище от ветеринарни експерти как евентуална ваксинация би се отразила върху бременните животни“. Лично тя е се е допитала до ветеринар, който е обяснил, че, когато животните са под стрес, не е препоръчително да се извършва ваксинация. „От опита си на овцевъд ще ви кажа, че периодът на бременност е най-стресовият за овцете. И, ако след подобна ваксинация животните ми абортират, кой ще покрие загубите ми?“, риторично попита Кристина. Самоиронозирайки се, че ще се окаже с 1 300 любимци, за които само е правила разходи, но без лев приходи.
Преработвателят от фирма Vacom Владимир Начев припомни, че през последните 23 години нито една държава в ЕС не е използвала ваксина срещу огнищата на шарка. А в две от държавите, които са я прилагали – Нидерландия и Бергия, е имало странични ефекти за животните. Затова и в съседните Гърция и Румъния, където поголовието от овце и кози е значително по-голямо от това в България, ваксинирането е забранено.
Към този момент и в Гърция, и в Румъния, и в България унищожените болни овце съставляват около 2 процента от поголовието на овце и кози в съответните държави. В Гърция, където се отглеждат 10 милиона овце и кози, през инсинераторите досега са минали 260 хиляди заболели от шарка, което е 2,6 на сто от поголовието. В Румъния броят на овцете е 13 и 14 милиона и досега са евтаназирани 350 хиляди болни животни, което е около 2 на сто. У нас БАБХ унищожи до момента 17 хиляди животни, което е под 2 процента.
В същото време, ако страната ни реши да ваксинира, това автоматично ще се стовари върху износа на млечни продукти за трети страни и ЕС, където отива основната част от овчето и козе сирене на България, обясни Начев. И припомни, че САЩ, Канада, Австралия и Близкия Изток, които са основните ни пазари, ще наложат вето върху вноса на българско сирене за 2,3, а може и 5 години. „Спрем ли да изнасяме, ние губим всичките си досегашни пазари, където успешно ще се настанят нашите съседи – Гърция и Румъния, които затова не разрешават ваксинирането“, обясни и Владислав Михайлов. А приходите на страната от износа на българско сирене годишно възлиза на 130 милиона лева.
Спрат ли износа, родните мандри ще престанат да изкупуват и млякото на фермерите, което автоматично обрича последните на фалити. И понеже овцевъдите като част от животновъдството на страната през последните години продават суровината си под себестойност, всички те настояват държавата да намери вярното решение на кризата, наречена „щарка по дребния рогат добитък“.
