Ако се чудите защо животновъдите в България масово започват да се отказват от традиционния си бизнес, посетете планински селища в който и да е район от страната, където общинските пасища и ливади се отдават под наем на хора без животни. Ще видите как напълно законово наемателите на тези пасища получават стотици хиляди лева субсидии само за едно лице, което или не притежава животни, или формално е регистрирало пет-десет бройки, колкото да се води животновъд.
Наеманата от подобни хора общинска земя постепенно нараства, изтласквайки от общинските търгове реалните животновъди. За такъв пример е сигнализирал жител от Никополско, който в писмо до земеделския министър, депозирано в края на декември 2024 г., описва как пред очите му общината е предоставила на търг пасищата, които досега били стопанисвани от единствения реален животновъд в тяхното село, на друго лице (регистрирало в БАБХ през 2023 г. цифром и словом само 2 животни). Предишната година истинският животновъд бил санкциониран, а ползваната от него земя иззета. След което през 2024 г. тихомълком се провел търг, за който никой от селото не разбрал, а по закон на видно място в селото трябва да има обява. Нито Якимов, нито реалният животновъд обаче са научили за провеждането на търга, така че пасищата бързо били отдадени под наем на мнимия животновъд. Процедурите се оказват напълно законни и терените са спечелени на търг за отдаване под наем за една година по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ чл.37, ал.13), съобщи Якимов в интервю за синор.бг.
В сигнала си до МЗХ той е представил и данни от фонд „Земеделие (ДФЗ) за 2022 г., доказващи как спечелилият търга животновъд е получил 180 хил. лв. субсидия за над 5 хиляди декара пасища, наети от него в различни селища от общината. По закон пасищата и ливадите би трябвало да бъдат косени и поддържани, като това може да се установи само с проверки от контролните органи.
Оказва се, че общините напълно законно провеждат търговете за общинските пасища. Дори след последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, общинските съвети не са задължени да предлагат с предимство земите от общинския фонд на хората с животни. Това се разбра от отговора на Министерството на земеделието и храните, получен след зададени от нас въпроси. Публикуваме пълния отговор на МЗХ:
„Законът за собствеността и ползването на земеделските земи предвижда само за останалите свободни имоти, след проведена процедура за разпределение на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, да се отдават земи под наем чрез търг, в който се допускат до участие само собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. Търговете се провеждат от кмета на общината - за земите от общинския поземлен фонд. Договорите се сключват за една календарна година. Те се представят за регистриране в общинската служба земеделие и се считат за валидно правно основание при заявяване за подпомагане. Контролът при провеждането на търговете за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд е извън правомощията на МЗХ“.
Очевидно, че законодателите много „прозорливо“ са изградили схема за привидна подкрепа на реалните животновъди, защото при последните промени в ЗСПЗЗ чувахме от тях големи обещания за защита на животновъдите. И след тези промени обаче и малкото останали хора с животни биват изключени от националното и европейско подпомагне, а статистиката мрачно продължава да съобщава за намаление в поголовието на страната. Ето защо не се чудете, че през миналата година дефицитът на българско краве, овче и биволско мляко рязко се повиши. И мандрите, които произвеждат сирене и кашкавал по българския държавен стандарт (БДС), буквално изнемогваха да се снабдят с родна суровина. Защото по закон млякото трябва да е само с български произход.
Вероятно тези дефицити принуждават администрацията днес да твори поредните наредби, с които да разрешава в сиренето да има и 65% вода. Липсата на родна суровина се запълва от внос на сухи млека и концентрати, а те трябва да се разреждат с вода. Така че всяко ново безумие, което наблюдаваме по отношение на качеството на българските храни си има обяснение. Но за него не се говори, както не се говори и за търговете за общински пасища.
