Цената на земеделската земя в България се понижава, заяви пред Българското национално радио Евгений Орашъков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Орашъков посочи, че това са данни от техните наблюдения на пазара, а официалната статистика за 2024 г. предстои да излезе. „Колко точно е понижението, трудно може да се обобщи. На места спадът е около 20%, на други е под 10%", твърди той.
Според него несигурността е основният фактор за подобно развитие „На първо място е политическата нестабилност, отражението на войната в Украйна върху геополитиката, върху региона и върху пазарите със зърнени и маслодайни култури. Купувачите не искат да купуват на старите цени, като ги притеснява несигурността, а от друга страна продавачите очакват тенденцията за повишението на цените от последните 10 години да продължи и имат нереалистични очаквания за повишение на продажните цени на земята през тази година. Това води до разминавания на очакванията и когато те не могат да се срещнат, няма сделки", описа положението председателят на БАСЗЗ. Той е категоричен, че влияние върху цените оказват метеорологичните условия и по-ниските добиви.
Орашъков припомни, че земята в североизточния район остава най-скъпа. „Гледайки официалната статистика от 2023 г. на НСИ, най-скъпа е била земята в североизточния регион. Северозападният и северноцентралният са били малко по-евтини. Очаквам и тази година тази тенденция да се запази, като ще има леко понижение на цените, но то ще отрази характеристиките на всеки регион", прогнозира той. Председателят на БАСЗЗ подчерта, че сделките със земя са специфични в зависимост от различни фактори.
Всяка нормативна база трябва да е в унисон с Конституцията, изтъкна той „На първо място – частната собственост е неприкосновена и трябва да бъде защитавана от закона. Също така България се развива в условия на пазарна икономика ... Напоследък се чуват гласове за регулиране на поземлените отношения, за сключването на дългосрочни договори. Считаме, че това противоречи на Конституцията и е грешно твърдение", настоява Орашъков. Според него отношенията трябва да се базират на доброволните споразумения между собственици и ползватели.
Той предлага да се даде възможност за едностранно прекратяване на дългосрочни договори за ползване на земеделска земя. Председателят на БАСЗЗ обясни, че при дългосрочните договори ако арендаторът спре да плаща договорената рента, съдебната процедура е дълга и тежка и може да продължи повече от 5 години. Възможно е собственикът на земя да не получи дори 80% от договореното възнаграждение, смята той.
Според него държавата трябва да има минимална намеса в поземлените отнишения. "Премахването на административната намеса в тези отношения може само да доведе до по-изчистени поземлени отношения", убеден е Орашъков.
За 2025 г. той прогнозира, че няма потенциал за продължаващ ръст на рентите.
