Метеорологичните условия през първата половина на есента бяха благоприятни за сеитбата на житните култури. Стопаните трябва да имат готовност за предпазване на новите посеви от вредители. Синор БГ е отделял внимание на някои от тях като например вредната житна дървеница (Eurygaster integriseps). Но наред с нея има и други опасни насекоми, които трябва да бъдат взети под внимание в растителнозащитните схеми. Става въпрос за житните мухи (подразред Късоантенни мухи, Brachycera, сем. Chloropidae), като в България повсеместно е известна „шведската муха“ (Oscinosoma frit).
Възрастното е дребна муха (около 2,2 мм), оцветена в черно и с метален отблясък. Краката са черни, а стъпалата – жълтеникави. Мъжките екземпляри се отличават с наличието на 7 – 8 брадавички, те са в предния край на бедрата на втората двойка крака. От всяка брадавичка е израснал косъм. Мухите имат чифт крила, които са добре развити, но този вид насекомо не е добър летец.
Яйцето вретеновидно с дължина 0,6 мм. Ларвата е почти прозрачна, тънка и цилиндрична. Тялото няма глава и крака, а се състои от 13 членчета. Предната двойка има кукички, с които ларвите нагризват стъблата. Развитието на ларвите завършва с образуването на пупариум (капсула), която е гола външна обвивка. Той наподобява бъчвичка, на цвят е кафяв с червен оттенък. Има 4 зъбчета на предния край и два израстъка на задния.
Шведската муха има три поколения – пролетно, лятно и есенно. При благоприятни условия може да развие и четвърто. Женските снасят яйцата предимно по младите растения, като всяка една снася около 30 – 50 яйца. Периодът за снасяне е около месец.
Във фаза втори лист полагането на яйцата става най-вече зад колеоптила. На това място яйцата са най-защитени от неблагоприятните външни въздействия. Във фаза братене около 20% от яйцата са зад влагалището и са направо върху стъблото. Шведската муха предпочита да снася по зимните житни култури. Тогава колеоптилът е най-удобен за снасяне зад него. Излюпването на ларвите става след около 10 дена.
Ларвите се хранят със сочна тъкан на растенията. Поради това те се насочват към долната част на растенията. Храненето става при температура не по-ниска от 12ºС. След четири седмици завършват развитието си и образуват пупариума.
Мухите от второто поколение летят през втората половина на юни. Снасят яйцата в пазвите на най-горните листа, а също по младите класчета на овеса и ечемика. Мухите от третото поколение се явяват около средата на юли. Голяма част от тях мигрират по бобовите треви, където намират по-благоприятни условия за преживяване. С появата на самосевките и на новите житни посеви мухите преминават по тях.
Ларвите на шведската муха причиняват два основни типа повреди. При повредено стъбло на младите растения централният лист пожълтява, усуква се и изсъхва. Останалите листа са зелени. Повреденият централен лист лесно може да бъде отделен при изтегляне. В мястото на повредата може да бъде открита ларва или какавида. Младите повредени растения нямат устойчивост към неблагоприятни климатични условия и при засушаване загиват. При старите растения има засилено братене като естествена защитен отговор.
Ларвите от лятното поколение повреждат зърната на овеса и класчетата на ечемика. Метлицата на нападнатите растения е скъсена. Част от класчетата са празни и с бели плеви. Зърната са по-леки, удължени и вътрешността им почти винаги е унищожена (Следва продължение).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
