Осигуряването на сортово разнообразие на пшеницата е важно условие за успех в растениевъдството. Синор БГ представи накратко характеристиката на силните и твърдите пшеници от гледна точка на предназначението на продукцията, която дават посевите. Темата продължава с представяне на технологичните особености при отглеждането на сортовете от групата на силната мека пшеница.
Най-добрите предшественици за тази група са:
- бобовите: фасул, фий, грах, леща, нахут и др.;
- тиквовите: дини, пъпеши, тикви;
- житни – силажна царевица, отглеждана след люцерна;
- сложноцветни – слънчоглед, отглеждан след люцерна.
Късните предшественици като сорго, цвекло, поливна царевица като втора култура не позволяват преди сеитбата почвата да бъде обработена качествено и своевременно. Повтарянето след житни - пшеница и ечемик е нежелателно за силните и твърдите пшеници.
Периодът за обработка на почвата е в границите юли – октомври. Почвената обработка трябва да осигури най-добри условия за полагането на семената в почвата, за дружното поникване на растенията и доброто вкореняване на растенията преди настъпването на зимните студове. В зависимост от предшественика работната дълбочина варира от 10 до 22 см, при което повърхностният слой около 7 см трябва да остане рохкав. Тогава при сеитбата семената ще попаднат върху твърдо легло на дълбочина 5 – 7 см. Изораването може да почне през лятото веднага след прибиране на предшественика. Когато влагата в почвата е запазена, дълбочината на оранта е 16 – 20 см. При суха почва с многогодишни плевели оранта е около 12 – 14 см с едновременно брануване. Във всички случаи преди сеитбата площта трябва да бъде подравнена без буци.
Обработката на стърнищата, когато почвата е влажна, се състои в изораване на 16 – 20 см с брануване. Непосредствено преди сеитбата е култивирането на дълбочина около 7 см с брануване. След цвекло и къэсни хибриди царевица подходящо използването на дискови оръдия. Площите, където е отглеждан памук, са по-подходящи за твърда пшеница.
Балансираното торене подобрява хранителната стойност и хлебопекарните качества на зърното. През вегетацията на пшеницата има няколко периода, когато растенията изискват предимно фосфорни съединения, които са лесни за усвояване:
- от набъбването на зърното до 3 – 4 лист на поникналите растения;
- във фаза 3 лист, когато става залагането на възела на братене, растенията реагират добре на азотно подхранване;
- от началото на братенето до цъфтежа, когато растенията натрупват биомаса, но предозирането на азота води до прекомерно гъст посев;
- от началото на вретенене до предозирането увеличава опасността от полягане на посева и намалява устойчивостта от гъбната болест брашнеста мана;
- късното листно подхранване след изкласяването на растенията е важно мероприятие при отглеждане а силните и твърдите пшеници.
За формирането на 100 кг зърно пшеницата извлича от почвата 3,4 кг азот, 1,4 кг Р2О5 и К2О. Пшеницата не извлича всичките хранителни вещества от почвата и това налага нормата на торовете да бъде определена след съответно почвения хранителен запас. (Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
