Продължително сухото лято с екстремни температури и сухата есен крият много рискове за многогодишните декоративни растения, ягодоплодните и овощни култури, защото не са достатъчно подготвени за зимата. При такива метеорологични условия растенията не успяват да компенсират недостига на хранителни вещества след плододаване или цъфтеж и са изтощени. Тяхното спасение е във влагозарядното поливане, което, ако в нормални години то е желателно, то тази есен то е задължително.
Ако зимите в региона не са много тежки, есента е дъждовна, а през зимата пада достатъчно количество сняг, който се задържа до пролетта, тогава влагозарядно поливане не е необходимо. Когато обаче само едно от условията липсва, тази практика е крайно необходима.
Ефективността на това напояване зависи от правилното изпълнение на процедурата, съобразено с препоръчителните норми на поливане.
За дървета на възраст 1-3 години са необходими 30-50 литра вода на корен.
Дървета от 3 до 10 години се нуждаят от 70-100 литра, а тези над 10 изискват до 150 литра вода.
Ягодоплодните култури се нуждаят от 30 до 50 литра вода, независимо от възрастта им. Поливат се, като се правят се бразди с дълбочина 15-20 см около храстите.
Лозите се нуждаят от още повече вода – младите от 100-150 литра, а възрастните от 200-30 литра.
Установено е, че колкото са по-стари дърветата, толкова необходимостта от влага е по-голяма. Това се установява, като се изкопава дупка на дълбочина 40-50 см и се изважда шепа пръст. От нея се оформя бучка, която се поставя върху лист хартия. Ако бучката е суха и се разпада, тогава има незабавна нужда от вода, а ако е плътна и влажна, но не оставя следа върху хартията, тогава количествата се намаляват с 1/3. Когато бучката оставя мокра следа, това е сигнал, че растенията не се нуждаят от поливане.
Влагозарядното поливане се извършва след прибиране на реколтата и началото на листопада, като почвата трябва да се навлажни на дълбочина 50-70 см. За целта се правят бразди или се полива на няколко етапа със слаба струя, за да може водата да омокри добре кореновата зона.
Полезно е внасянето на допълнителни количества хранителни вещества – суперфосфат, калиев тор и дървесна пепел.
Важно е да не се прилага дълбока обработка на почвата около корените, за да не се увредят.
Най-добри резултати се получават тогава, когато почвата се напои няколко дни преди трайното застудяване и замръзване на почвата.
Мулчирането в областта на ствола ще помогне за задържане на влагаата в почвата и ще предпази корените на растенията от температурните колебания.
Необходимо е да се обследват растенията за наличието на болести и вредители, а в случай на необходимост да се предприемат незабавни адекватни мерки. Това ще им попречи да презимуват и същевременно ще помогне на дърветата и храстите да се адаптират към сухите есенни условия и да се подготвят за безопасно зимуване.
