На 26 август тази година изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните Светозар Патарински издаде нова заповед за стандартната оперативна процедура, по която ще се провежда официалният контрол на животновъдните обекти за производство на сурово мляко. Тя важи за всички животновъдни обекти, в които се добива краве, биволско, овче и козе мляко, като се прави подбор, извършен на база оценка на риска по предварително зададени критерии, припомнят от ведомството.
И понеже основната част от санкциите са разписани в Закона за храните, в заповедта са обобщени глобите за установените при контрола нарушения, свързани с хигиената на помещенията, където суровото мляко се съхранява, както и задължителните лабораторни анализи, които фермерите извършват при самоконтрола на издоеното мляко.
Допустим брой микроорганизми и соматични клетки в суровото мляко
Ако фермерите са нарушили чл. 4, ал. 1: от Закона аз храните, според който произведената продукция трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве, тогава се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2 хиляди до 4 хил. лв.
Същата е санкцията и в случаите, когато стопанинът съзнателно замести, добави, подправи или невярно представи храна, хранителна съставка или опаковка на храна, както и представи неверни или заблуждаващи потребителите хранителни или здравни претенции за храна.
Глоба 2 хил. до 4 хил. лева се налага и за неспазване на наредбата за специфичните изисквания към суровото мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продукти, както и към други храни от животински произход. Санкциите за бизнес операторите могат достигнат и до 6 хиляди лева.
В случай, че при проверките от БАБХ фермерите не осигурят достъп до стадото или не представят необходимите документи и данни на контролните органи или възпрепятства изпълнението на служебните им задължения, включително вземането на проби, глобите отново са от 2 хил. до 4 хил.лв. Същата е санкцията и при неизпълнение на разпореждане на ветеринарните лекари, издадени към животновъда.
На бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.
За други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
Когато лице извърши нарушение на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му в тригодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, издадено за същото по вид нарушение, глобата или имуществената санкция е в троен размер.
В случаи, когато не са спазени изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност, санкционирането се извършва съгласно административно наказателните разпоредби по същия закон. Ето и случаите, при които се налагат глобите:
Който отглежда селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл. 137 животновъден обект, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение – от 1 000 до 3 000 лв. Структуирните изисквания в обекта, насочени към суровото мляко, засягат Наредба № 44 и конкретно чл. 9, ал.1, т.3 (за ЕПЖ) и чл. 10, т.4 (за ДПЖ).
Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1 000 до 2 000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 4000 лв. Структуирните изисквания в обекта, насочени към суровото мляко, засягат Наредба № 44 и конкретно чл. 9, ал.1, т.3 (за ЕПЖ) и чл. 10, т.4 (за ДПЖ).
Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 – 3, 5, 10, 11, 13, 15 – 20, 24 – 28, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.
Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни спазват карентния срок, определен за ВМП и/или медикаментозни фуражи, при пускане на пазара на суровини и храни, добити от третирани продуктивни животни. Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1 000 до 5 000 лв., а при повторно нарушение – от 5 000 до 10 000 лв. Основанието е разписано в чл. 132, ал. 1, т. 16 от ЗВД и гласи, че стопаните спазват карентния срок, определен за ВМП и/или медикаментозни фуражи, при пускане на пазара на суровини и храни, добити от третирани продуктивни животни.
От БАБХ припомнят, че тези глоби се налагат при установени несъответствия за съдържанието на микроорганизми или надвишени количества соматични клетки в суровото мляко. Тези отклонения могат да се дължат на влошено здравословното състояние на животните – травми на вимето, мастити, локална или обща терапия; на занижена хигиена по време на доене – подготовка на млечната жлеза преди доене; та неизправност на доилната техника; на занижена хигиена на съораженията за доене и/или съхранение на мляко; на неизправност на съдовете за съхранение, охлаждане на млякото, записи на температурата; на занижена хигиена на персонала; на влошено здравословно състояние на животните - наличие на субклинични мастити, травми и др. патологии; на неизправност на доилната техника, поддръжка на консумативите и тяхната изправност (пулсатори, гумени чорапи на доилните апарати, сила на вакуума);
При констатиране на несъответствия се издава предписание в срок не по-дълъг от 3 месеца. Ако несъответствията не се отстранят, се издава разпореждане по Образец 7.
При установяване на остатъчни количества от антибиотични вещества и/или други инхибитори се прави обследване на място на обекта и животните. Установява се кои животни са подложени на третиране, а млякото от тези животни не се включва в хранителната верига до изтичане на карентните срокове. Партида, съдържаща мляко от тези животни, е негодна за консумация от хора или животни и се унищожава по подходящ начин, като се документира количеството унищожено мляко по дати, както и начина на унищожаване. Информацията се записва в Протокол за унищожение на мляко (Приложение 8).
