Преди повече от 50 години американският писател-футурист Алвин Тофлър публикува изкючителната си книга „Третата вълна“, с която ясно предрича смяната между поколенията от индустриалната революция (XVII-XX век, наречено от него цивилизацията на Втората вълна), с новата генерация, израстваща с техническата революция (наречена цивилизацията на Третата вълна), чиито първи представители се оформят с разпространението на компютрите и все по-ясно доминират днес.
Ако прочетете тази книга днес, а не в зората на демокрацията преди 30 години например, със сигурност бихте оценили колко точен в прогнозите си е бил Тофлър, предричащ още през 70-те години на миналия век нуждата от смяната на поколенията. Четейки неговата книга, може да си обясните и случващите се днес катаклизми в българския социален, политически и икономически живот. В резултат на които партиите очевадно не могат отговорят на потребностите на обществото; а бизнесът все по-категорично се опълчва на бюрокрацията, защото в продължение на три века администрацията е създадена чинно да обслужва интересите на партиите и бизнеса в индустриалното общество – и то не само в капиталистическия свят, но и в държавите на социалистическия блок.
Представяйки новите процеси на все по-силно намаляване на природните ресурси в глобален мащаб и необходимостта чрез техническата модернизация хората да търсят алтернативи за нова енергия, на преден план излизат редица конфликти между новото и старото поколение. Футуристът Тофлър обяснява всичко това с редица конфликти по цял свят, проявяващи се масово още в средата на миналия век и не само в развитите икономически държави, но и в социалистическия лагер.
Говорейки за нарастващия проблем с транснационалните резервни запаси от храни, Тофлър още тогава прокарва идеята, че в бъдеще тези проблеми няма как да се решават само на национално ниво, а в глобален план. Това звучи изключително актуално днес, още повече че климатичните промени не чукат, те блъскат по вратите ни! Писателят пише, че светът още тогава се „нуждае от глобални агенции, които да предупреждават навреме за опасността от несполучливи реколти, така че да успеят да нивелират колебанията в цените на ключово важните ресурси и да контролират мълниеносното разпространение на търговията с оръжие. Необходими ни са консорциуми и обединения от неправителствени организации, които да се борят с различните глобални проблеми, а също и да управляват океаните и извънземното нви пространство“. Забележете колко прозорлив е бил Тофлър преди половин век. И колко трудно е на сегашните политици сега да се справят с ужасно надвисналите над главите ни проблеми.
Ще попитате каква е аналогията на предричаното от Тофлър с днешната българска действителност, особено що се отнася до родното земеделие. Отговорът отново ще намерите в неговата книга, където той очаква как „обществата по света трябва да пуснат в ход една обществена дискусия за нуждата от нова политическа система, която да бъде в съзвучие с нуждите на цивилизацията от Третата вълна“. „Нужно е до отприщим изтичането на свежи идеи, за да разгласяваме на обществеността – чрез сателитите и компютрите, за създаване на алтернативни политически структури. Без този огромен натиск отдолу не може да се очаква, че днешните номинални лидери – президенти, детутати и членове на централни комитети, ще се променят. Защото те разчитат на създадените от тях институции – министерства, агенции и др. институции“, посочва футуристът.
Макар натискът отдолу в България все още да не е добре организиран, диалогът между земеделски производители и бюрократи през последните три години постепенно добива доста по-различни нюанси от тези, който наблюдавахме преди ковид вълната. Притиснати от липсата на държавни политики в селското стопанство, довели до сривове в традиционно добрите ни производства като плодове и зеленчуци и млечни храни, днес чиновниците трудно могат да замажат дефектите на остарялото управление. Добрата новина е, че бавно и полека бизнесът от системата на храните се опитва със средствата на диалога да покаже в колко дълбок разрив се намира с представителите на администрацията. Ще припомним множеството протести, които бяха вдигнати през последните три години, в които земеделците остро поставяха исканията си не само пред българските, но и пред брюкселските чиновници. Вярно е, че протестната вълна се разля из цяла Европа, но това за пореден път показва колко точен в предвижданията си е бил Тофлър.
В книгата си той предрича как технологичната революция ще предизвика промени и в държавните канцеларии, защото огромната маса от документи, които ще започнат да заливат чиновниците, ще стане толкова обемиста, че производителността на администрацията силно ще намалее. Вярно, че в България недъзите на чиновниците днес се дължат на други недостатъци като ниска образованост, назначения на щуробаджанашки принцип и други. Но никога досега земеделската общност не е била толкова отчаяна от комуникацията си с хората, назначени да са в тяхна услуга, а не във вреда. Неслучайно и поредицата от искания на браншовите организации от последните седмици – лозари, зеленчукопроизводителии зърнопроизводители, бяха насочени към промени в конкретни наредби на финансовото министерство и решения на земеделското, чиято административна тежест блокира работата на бизнеса.
Както Тофлър пише в своята книга, поколението на Третата вълна трудно ще успее да наложи своите идеи. Но промените са неизбежни и всичко опира до личностното самоизрастване на хората по света.
И понеже „Третата вълна“ отваря очите за редица кризисни ситуации, в които е изпаднало днешното общество, съветваме ви да прочетете тази книга. А защо не тя да се изучава и в училищата? Защото авторът не само очертава картинката, но дава и отговори как по мирен път да стане преходът между новата и старата цизилизация.
Екатерина Стоилова
