В политическите насоки за периода 2024-2029 г., по които ще работи новоизбраната Европейска комисия, преизбраният председател на ЕК Урсула фон дер Лайен представи точен план за действие и в областта на селското стопанство. В доклада, си обявен в края на миналата седмица, тя акцентира върху продоволствената сигурност и законодателство в областта на опазването на природата и водните ресурси.
Фон дер Лайен категорично заяви, че ще продължи съвместната работа със земеделските стопани, с правителствата и гражданското общество, за да се изгради селско стопанство и продоволствена система, които са конкурентоспособни. Тя припомни, че още в предишния си мандат беше свикан стратегически диалог по въпросите на селското стопанство. Въз основа на анализите, които са направени до момента, много скоро ЕК ще представи и новия си доклад. „През първите 100 дни (в началото на ноември) ще представя визия за селското стопанство и храните, в която ще бъдат разгледани начините за гарантиране на дългосрочната конкурентоспособност и устойчивост на нашия селскостопански сектор при отчитане на възможностите на нашата планета“, посочи новият председател на ЕК.
Синор.бг представя част от изказването на новия еврокомисар, което задължително трябва да ббъде взето под внимание и от българлските политици, които на този етап трудно се вслушват в исканията за справедлив диалог с родните фермери.
„Качеството на живот в Европа зависи от наличието на сигурни и достъпни доставки на качествена местна храна. Земеделието е основна част от нашия европейски начин на живот и трябва винаги да остане така. От съществено значение е земеделските стопани да имат справедливи и достатъчни доходи. Те не би трябвало да бъдат принуждавани систематично да продават продукцията си под производствените разходи.
Благодарение на 9-те милиона земеделски стопанства в Европа, както и на хранително-вкусовия сектор като цяло Европа разполага с най-здравословната и висококачествена храна в света. Това е стратегически актив и означава, че Европа е от съществено значение за световната продоволствена сигурност.
Нашите земеделски стопани и селски райони са подложени на все по-голям натиск — от въздействието на изменението на климата до нелоялната конкуренция в световен мащаб, от повисоките цени на енергията до липсата на по-млади земеделски стопани и трудностите при достъпа до капитал. В същото време те полагат огромни усилия, за да допринесат за екологичния преход, например чрез природосъобразни решения. Винаги ще защитавам политиката нна ЕС за доходите на европейските земеделски стопани и ще гарантирам, че бюджетът на ЕС и нашата обща селскостопанска политика са целенасочени и че с тях се постига точният баланс между стимули, инвестиции и регулиране. Трябва да дадем възможност на земеделските стопани да обработват земята си без излишна бюрокрация, да подкрепяме семейните земеделски стопанства и да възнаграждаваме земеделските стопани, които работят с природата, като по този начин опазват нашето биологично разнообразие и природни екосистеми и спомагат за декарбонизацията на нашата икономика по пътя към нулеви нетни емисии до 2050 г.
Ще подкрепяме конкурентоспособносттта на цялата ни верига за създаване на стойност в областта на храните чрез инвестиции и иновации в земеделските стопанства, но също така и в кооперациите, в предприятията ни от хранително-вкусовата промишленост и в множеството МСП в сектора.
Тъй като земеделските стопани често са най-уязвимата част от тази верига, трябва да коригираме съществуващите дисбаланси, да укрепим позицията на земеделските стопани и да ги защитим допълнително от нелоялни търговски практики.
Заедно ще покажем, че Европа ще защитава както своята продоволствена независимост, така и тези, които осигуряват храната ни. Това трябва да важи и за нашите рибари. Те гарантират, че рибарството продължава да бъде движещата сила на нашите крайбрежни общности и икономики. Те осигуряват надеждни доставки на храна на местните, националните и международните пазари.
Ще назнача комисар по въпросите на рибарството и океаните, който ще има за задача да гарантира, че секторът ще остане устойчив, конкурентоспособен и издръжлив, и да поддържа еднакви условия на конкуренция за европейската верига на рибарството.
Европейският пакт за океаните ще бъде насочен към стимулиране на синята икономика и гарантиране на добро управление и устойчивост на нашите океани във всичките им измерения.
Трябва също така да продължим да защитаваме нашата природа. Нашите гори и гористи местности, влажните зони и пасищата ни са не само наша околна среда и наш дом, но са и от съществено значение за регулирането на климата и гарантирането на продоволствената сигурност и сигурността на водните ресурси.
Ще поставим акцент върху стимулите и върху справедливото и ефективно изпълнение, по-специално за да гарантираме, че ще изпълним международните си ангажименти в областта на биологичното разнообразие, като поетите със споразумението Кунмин-Монреал.
Адаптиране към изменението на климата, подготвеност и солидарност Въздействието на изменението на климата е един от най-големите рискове за нашата сигурност. Екстремните метеорологични явления продължават да опустошават все по-големи райони на Европа, като предизвикват наводнения, пожари и суши през цялата година в целия Съюз. Благодарение на нашия Механизъм за гражданска защита на Съюза в потушаването на горски пожари и преодоляването на опустошителните последици от наводнения, бури или суши участват персонал, самолети и хеликоптери от цяла Европа.
Действително това е Европа в най-пълния ѝ смисъл. Знаем обаче, че ще се нуждаем все повече и по-често от тази Европа, тъй като планетата се затопля и пораженията върху живота, земята и имуществото стават все по-чести, по-интензивни и поопустошителни.
Нуждаем се от по-добри ресурси и поголям достъп до повече европейски активи. Нуждаем се от подход, обхвща цялото общество, и трябва да използваме всички необходими инструменти, включително военните. Вярвам, че трябва да работим за създаването на европейски механизъм за гражданска защита, който да обхване всички аспекти на управлението на кризи и бедствия, както и изграждането на устойчивост на общностите. Това ще се основава и на доклада на президента Нийнистьо.
Тъй като климатът в Европа се затопля по-бързо от средното за света, трябва да засилим работата си по отношение на устойчивостта и подготвеността спрямо изменението на климата. Ще очертаем рисковете и нуждите от готовност в областта на инфраструктурата, енергетиката, водата, храната и земята в градовете и селските райони, както и необходимостта от данни и системи за ранно предупреждение.
Това ще бъде част от европейски план за адаптиране към изменението на климата, за да се подпомогнат държавите членки най-вече по отношение на подготвеността и планирането и да се осигурят редовни научнообосновани оценки на риска. Тази работа трябва да върви ръка за ръка с укрепването на сигурността на водните ресурси в Европа.
Водата е жизненоважен ресурс за нашата продоволствена сигурност, енергетика и икономика, но е изложена на все по-голям риск от недостиг поради изменението на климата и нарастващото търсене.
Нуждаем се от нова европейска стратегия за устойчивост на водните ресурси, за да гарантираме, че източниците се управляват правилно, недостигът се преодолява и че укрепваме конкурентното и иновационното предимство на водния си сектор и възприемаме подход на кръгова икономика. Като част от работата в тази област ще оглавим усилията за смекчаване и предотвратяване на острия недостиг на вода в целия свят“.
