В разгара на горещините, които унищожиха огромен процент от овощните и зеленчукови градини, несъизмерими със загубите, които секторът напоследък понасяше от пролетните слани и измръзвания, вчера браншовите организации настояха за извънреднаа среща със земеделския министър Георги Тахов. С основното искане да се направи разчет за отпускане на обезщетения поради загубите от екстремно високите температури и необходимостта да бъдат презасаждани значителни площи с изсъхнали трайни насаждения и зеленчуци.
Като качулка след дъжд на държавната администрация отново ще й се наложи да търси нови милиони левове от държавния бюджет, за да крепи двете кризисни производства. Големият въпрос е защо през последните 15 години нито едно правителство не си мръдна пръста, за да инвестира обещаваните на фермерите милиони в напояването и новите технологии. А днес вече е твърде късно за обещания от политиците, които докараха зеленчукопроизводството и овощарството да изпаднат в дълбока криза.
Напоследък активно се заговори по темата с изкуственото изваляване на облаците, давайки пример с Румъния, където отдавна работят по тези технологии. Ще припомним обаче, че още през март тази година, по време на първото заседание на Консултативния съвет по хидромелиорации и поливно земеделие тази тема беше детайлно обсъждана с научните среди.
Още тогава експертите са обяснили на фермерите, че, ако започнат проучвания над Черно море, където често се образуват дъждовни облаци, трябва да се търсят варианти ветровите течения да не ги отнасят към Карпатите, където сега се изваляват, а да бъдат пренасочвани към Добруджа. „За да може да се направи подобно проучване на национално ниво, по времето на този Консултативен съвет беше дадено предложение да се създаде мегаагенция по хидрология и напояване, която да обедини всички държавни институции и научни институти“, посочи за синор.бг Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните. Освен експерти от министерствата на земеделието и на околната среда и водите ва тази централна агенция би трябвало да участват и всички ведомства, контролиращи язовири, реки и други водни обекти, свързани управлението на водите.
От март досега обаче фермерите не само че не чуха нищо ново по въпроса с инвестициите в напояване. Нещо повече, администрацията взе, че оряза субсидиите и по останалите малко на брой европейски подпомагания като Националния план за възстановяване и устойчивост и Програмата за развитие на селските райони.
Именно затова и най-големите браншови организации в сектора потърсиха отговори от чиновниците, виновни за загубата на евросубсидии (вижте декларациите на НАЗ и БАК с искането за оставка на зам. министър Таня Георгиева). Целият бранш е наясно, че в този момент не може да очаква чудеса и от служебния кабинет, който има силно огранечени права да разрешава въпроси от типа за създаване на бъдеща мегаагенция по хидромелиорации, но премиерът поне би могъл да се вслуша в искането за назначаване на професионалисти на мястото на зам. министри, които очевидно не работят в полза на цялата земеделска общност.
Този извод се налага особено силно в този момент, когато засегнатите от сушите производители на плодове, зеленчуци, дори на царевица и слънчоглед за поредна година ще търпят загуби, а финансистите ще се чудят откъде да вадят пари, за да компенсират тези щети.
Екатерина Стоилова
