Покрай новините за невъзможността за съставяне на редовно правителство, продължаващата войната в Украйна и други кризи, като че ли никой не обърна достатъчно внимание на това, че иглолистните гори у нас са застрашени! Част от причините за влошеното състояние на тези култури са фитопатогенни гъби. Според данните на ИАГ 355 хиляди декара, или 35 500 ха, което се равнява на е 0,8 % от залесената площ на страната, са увредени. Само че нито институциите, нито обществото успяха да се разтревожат достатъчно от тази информация.
БКДМП се допита до мнението на експерти лесовъди. Доц. Георги Костов, ръковорител катедра „Лесовъдство“ в Лесотехническия университет, определя състоянието на иглолистните култури като тревожно и нуждаещо се от проактивни грижи. Доц. Янчо Найденов, дългогодишен ръководител на Лесозащитна станция София, споделя своя анализ и дава конкретни цифри.
Според данните през последните 60 години са залесени около 1,5 млн. ха предимно иглолистни горски култури. Водещите цели на тези залесявания са били да се увеличи площта на горите и тяхната производителност, да се намали ерозията на почвата. За съжаление обаче през последните години се наблюдава масово съхнене на тези култури. Доц. Найденов смята, че причините за влошеното състояние на иглолистните са климатичните промени, липсата на изведени възпитателни сечи и достигане на пределна възраст на насажденията. Въпреки всичко тези гори са изиграли своята екологична роля: укрепване на терените, създаване условия за поява на естествено възобновяване или облекчени условия за залесяване; натрупани са значими количества дървесина.
Само че тъй като това са изкуствено създадени екосистеми, не могат да са дълговечни, процесите при тях започват по-рано и те започват да се разграждат и съхнат. В случая трябва да се пристъпи към извеждането на съответните отгледни, а при необходимост санитарни или принудителни сечи. Според учените разполагаме с добри лесовъдски практики, познати както в чужбина, така и у нас. Те са категорични, че е нужен нов подход към стопанисването на иглолистните култури в България и е важно да се се осмисли общественозначимата полза от възпроизводството им. В спешен порядък трябва да се проведат интензивни отгледни, санитарни или трансформационни сечи. Още преди години, когато са направени тези масови залесявания с този тип насаждения, е отбелязано, жизненият цикъл, след който трябва да се премине към възобновяване при пионерните иглолистни видове – бял и черен бор, на нетипични месторастения, следва да бъде 40-50 години.
За съжаление поради редица причини институциите често неглижират проблемите в гората или тръгват да ги решават, когато вече процесите са необратими. Освен това рядко някой се допитва до мнението на специалистите лесовъди. Какво обаче трябва да се направи в спешен порядък? Да се приложат най-добрите лесовъдски практики за възобновяването на горите – различни възобновителни сечи, последвани от естествено или изкуствено възстановяване (залесяване).
Само че как да започнем да провеждаме такъв тип сечи, като думата стана наистина мръсна и табу за обществото? А всъщност сечите са полезен инструмент както скалпела за хирурзите. Само че в наши дни, когато чуем сеч, си представяме незаконни действия и поголовно изсичане. Реално обаче чрез сечите лесовъдите се грижат за горите, за да бъдат здрави. Ако не се провеждат тези сечи, природата ще го направи вместо нас. Само че тя може да бъде жестока и нейните действия са крайни – пожари, масови каламитети (нападения от насекоми и гъбични заболявания), ветроломи, снеголоми.
Ясно е, че предстои промяна на ландшафта заради глобалното затопляне, ситуацията вече е видима например в Сакар, където през последните години имаше множество пожари. За съжаление изгорелите площи там вече са обезлесени – на тяхно място има храсталаци, треви. Мащабните пожари в Гърция от миналата година също не са случайни и нашата страна не е застрахована от подобни стихии, особено в иглолистните гори, застрашени от изсъхване. Трябва да се има предвид и това, че нашите гори застаряват и ако не се изпълняват годишните горски планове, това ще доведе до намаляване на прираста и съответно лошо стопанисване.
Затова от нас зависи дали горите, които са сред най-ценните ни ресурси, ще бъдат оставени на волята на природата: да изсъхат, да бъдат нападани от фитопатогени или унищожени от природни стихии. Можем да се грижим добре за тях чрез методите на съвременната лесовъдска наука, така че да увеличим прираста им и да ги използваме за различни цели.
