След двете изключително тежки години за българското зърнопроизводство – 2022 г. и 2023 г., все повече земеделци търсят спасение в сдружаването, защото туширането на кризите, породени от войната в Украйна, става все по-невъзможно за сам човек. А и защото заради скъпите суровини и нарастващите екоизисквания себестойността на българското производството все повече расте, да не говорим за дъмпинговите цени на зърното, които продължават да пречат на нормалната реализация на зърнените и маслодайни култури, крепящи експортния потенциал на страната.
В няколко поредни текста Синор.бг ви запозна с проекти за сдружаване не само на хора от зърнения бранш, но и на други фермери, чиято стратегия е насочена към намиране на нови пазари и свиване на разходите за производство, така че да останат конкурентни на европийския и световните пазари.
Подобна идея са разработили и група млади хора от Русенско, която ще представим на читателите зеедно с Милен Коев, председател на регионалния съюз на фермерите „Дунавско зърно“ - Русе. В този съюз членуват 45 земеделски производители, които обработват около 500 хиляди декара. Самият Милен е второ поколение земеделец, поел семейния бизнес преди 10 години, а днес обработва около 6 хиляди декара земя в землището на село Тръстеник. Освен зърнени култури зърнено-жътни и маслодайни култури, той притежава и около 80 декара. От пет години е инвестирал и в етерично маслени култури – бял трън и кориандър, за които към момента е осигурил добър пазар.
Преди една година, на приятелски начала Коев заедно с още четирима млади фермери от региона решават да заработят съвместно като сдружение. Всички те отглеждат по-специфични култури, които се опитват да реализират заедно. Не става въпрос само за етерично маслените, но и за покривните култури, които прилагат според новите екологични изисквания на ОСП. „Всеки от нас гледа различни покривни култури, а чрез сдружаването ние можем да оптимизираме производството и да осигурим по-големи партиди при продажбата на реколтата“, посочва Коев. В момента сондират външните пазари, с надеждата да договорят общ износ за покривните култури, които се търсят на пазарите в Румъния и Унгария например.
„При сегашните цени индивидуалното търсене на най-добрата оферта е изключително трудно, затова смятам, че бъдещето наистина е в кооперирането или подобен тип сдружаване“, обясни още Коев. Първата година в съвместната работа е най-трудна, защото хората са различни и като характери, и като вече структуриран от тях бизнес. „Лека полека обаче, когато всички са убедени в общата кауза, нещата постепенно се получават. Тогава наистина разбираш, че е важно в бъдеще човек да гради стратегии за иновации в производството заедно със свои колеги“, посочи фермерът. Освен подкрепа за продажбите към момента младите фермери си помагат и със съхранението на реколтата. Понякога Милен чисти част от семената на колегите, те пък прибират неговото зърно. И така от подкрепа, основана на на приятелска основа, подобни групи или организации на производителите могат се създадат в цялата страна.
Родната пшеница печели търг в Тунис
През миналата година например членовете на това неформално сдружение са успели да продадат пшеницата още в началото на сезона, когато цената беше най-висока - 400 лв. на тон, след което падна. Към този момент Милен е доволен от състоянието на пшеничените посеви, защото изглеждат "една идея по-добре от миналото лято". Той обаче отказа да дава прогнози за реколтата, защото всичко зависи от природата, и никой не може да пророкува какво качество ще приберат и дали ще успеят в реализацията. Активната жътва в Северна България ще започне от 17 юли, като при нормални климатични условия очакванията са да се получат около 500 кг пшеница средно от декар.
(Използвани са въпроси и на други медии)
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
