С много надежди за добра реколта и цени, които да избавят земеделските производители от дипропорциите между високата себестойност на производството и ниските борсови котировки на зърното, вчера, в пловдивското село Златитрап официално беше открита жътвената кампания. В знак на уважение към бранша на събитието присъстваха последните трима земеделски министри – вече бившите Явор Гечев и Кирил Вътев и сега действащият Георги Тахов, които изразиха необходимостта от приемственост в държавното управление, насочено към защита на българското производство.
Прогнозите на земеделското министерство за реколта 2024 г. на този етап се променят. Преди две седмици очакванията бяха за средни добиви при пшеницата от 550 кг от дка, докато вчера министър Тахов обяви по-ниски стойности от 500 кг от дка, като се позова на наблюденията на земеделските служби в страната. Самите фермери обаче са силно притеснени от първите резултати след жътвата.
Към този момент прибирането на реколтата е приключена само в някои часто от Ямболско и отчасти в Бургаско, където пролетните валежи не бяха така обилни като в останалите части от страната. Земеделец от Ямболско съобщи за синор.бг, че средните добиви и от пшеницата, и от ечемика са едва 450 кг от дка, което по никакъв начин не би покрило високите разходи за производство.
В Пловдивско първите жътви на ечемика също са под очакванията, затова стопаните се надяват на второто влизане в нивите, когато масово ще се жъне. Ако климатът е на страната на земеделците, това би могло да спомогне поне за по-доброто качество на реколтата. Според Людмил Работов, председател на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите добивите тази година и от пшеницата, и от ечемика ще бъдат под миналогодишните, което се дължи на екстремната суша през зимата и слабата влагозапасяемост. "Валежите с икономическо значение дойдоха сравнително късно и това ще окаже въздействие върху реколтата", поясни Работов.
Фермерите изпитват и силни съмнение по отношение на пазарите, тъй като веднага след началото на жътвата цените на ечемика, предлагани на пристанище Варна са паднали на 320 лева на тон. „Като добавим и разходите за транспорт до морето от поне 20 лева, за да избием себестойнстта ни ние да жънем от декар по 800 килограма, което няма как да стане“, посочи Радостина Жекова от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Въпреки че в Северна България жътвата още не е започнала, стопаните са притеснени и от ситуацията на световните борси.
„Наскоро публикуван анализ показва, че цените на петрола на световните борси падат, а те винаги са вързани с котировките на зърното, затова и надеждите, които хранехме за по-високи цени на хлебното зърно на този етап не са големи“, олясни Жекова.
На въпрос как ще коментира митата при вноса на пшеница, наскоро наложени от Турция, тя припомни, че тазци политика на тяхното правителство се прилага от десетилетия. „Така е, защото за разлика от нашите политики, в съседна Турция защитават родното си производство и докато не бъде изкупена реколтата не само от пшеница, но и от слънчоглед на техните фермери, вносът отвън не подбива вътрешните цени“, припомни Жекова.
Според нея малка част от колегите й ще имат финансов ресурс, за да изчакат с продажбите веднага след жътвата, когато цените винаги са ниски. Преди две години стопаните разчитаха на фючърсите, които бяха на по-високи цени, но сега ситуацията е друга.
Браншът не може да разчита и на бързо изплащане на субисдиите по първия стълб на ОСП – виждате какво се случи с късното превеждане на екосхемите тази пролет. Именно липсата на допълнително финансиране ще принуди бранша да предлага реколтата си сега, а това означава – отново ниски доходи, прогнозират стопаните.
Екатерина Стоилова
