По-малко от 0,5% от площта на горските територии в България е засегната от съхнене на иглолистни дървесни видове, по конкретно при насажденията от бял и черен бор. Причината е разпространението на фитопатогенни гъби. Милион и половина хектара са изкуствено създадените горски насаждения в страната през 20-ти век. При част от тях, създадени извън естествения им ареал на разпространение, се наблюдава този процес. На територията на България за последните шест месеца са засегнати около 212 000 дка. Това съобщи заместник-министърът на земеделието и храните д-р инж. Мирослав Маринов по време на съвещание по стопанисване на горите - 2024 г. в Държавно горско стопанство – Хисар, териториално поделение на Южноцентрално държавно предприятие.
Основните причини за съхненето са свързани с настъпилите през последните години продължителни засушавания и по-високи температури, довели до чувствително намаляване на атмосферната влажност и водните запаси в почвата. „Това води до понижена физиологична устойчивост на горите и става предпоставка за развитие на гъбни патогени и нападания от насекомни вредители. Явлението не е проблем, защото е естествен процес и държавата ще предприеме мерки, като след внимателен анализ и преценка за всяко конкретно насаждение при нужда ще се проведе санитарна сеч“, уточни заместник-министърът.
По думите му за вземането на правилните решения са необходими знания и практически опит, което е причината за днешната работна среща на терен. "Тук присъстват професори от Лесотехническия университет и Института за гората, които предлагат работещи научно-обосновани експертни мнения, за решаване на проблемите“, каза той. По думите му, необходимо е широк кръг от специалисти да обединят усилия за устойчивото стопанисване на гората.
Различните пръскания за борба с тези вредители не са достатъчно ефективни и даже не са практически възможни понякога, при това и не дават необходимият резултат. Има съвместно изготвена методика, по която насажденията са разделени на слабо, средно и силно засегнати и за всеки терен ще се взема конкретно решение, защото лесовъдството е регионална наука и се предприемат действия, отговарящи на спецификата на засегнатия район.
Заместник-министърът бе категоричен, че масова сеч няма да има, ще има единствено санитарни мероприятия, които ще бъдат насочени към подобряване на здравословното състояние на насажденията. Според него няма да има опасност от ерозионни процеси при извършването на санитарната сеч в засегнатите горски територии. „Очакваме на някои места да има временна промяна в ландшафта, за възстановяването на който лесовъдите ще предприемат своевременни действия.“, отбеляза той. Заместник-министърът допълни, че предвид високите летни температури се увеличава потенциалната възможност от пожари, а тази растителност, която изсъхва е от най-висок клас на пожароопасност и трябва да се предприемат превантивни, бързи, ефективни и адекватни мерки.
Заместник-министър Маринов посети обекти с различна степен на увреждане от фитопатогенните гъби в района на град Хисаря, където пораженията са най- големи. В миналото на тези места са извършени противоерозионни залесявания с цел овладяване на пороите. Степента на увреждане зависи от вида на конкретните патогени и специфичните условия на средата. След извършването на санитарната сеч при нужда държавата има готовност да залеси с местни широколистни дървесни видове.
