На последното си заседание кабинетът прие Националния план за действие по заетостта през 2024 г. В него се предвижда 9 926 безработни да започнат работа по програми, проекти и мерки, голяма част от които се подпомагат от държавата. Други 9 000 души да бъдат включени в обучения, за да станат по-конкурентоспособни на пазара на труда. Финансирането на заложените дейности ще бъде. в рамките на утвърдените средства от държавния бюджет за активна политика на пазара на труда - 88 млн. лева, които са с 15 млн. лв. повече в сравнение с 2023 г., съобщават от МС
Трудовите възнаграждения на включените в субсидирана заетост на пълен работен ден безработни ще бъдат съобразени с минималната работна заплата и ще бъдат увеличени от 780 лв. на 933 лв. Ще се повишат и заплатите на младежите, включени в програма „Старт на кариерата“ (от 920 лв. на 1 100 лв.); на младежките и ромските медиатори (от 950 лв. на 1 140 лв.); на психолозите и мениджърите на случай, работещи по Национална програма „Активиране на неактивни лица“ (от 1 070 лв. на 1 280 лв.).
През 2024 г. се отваря и насърчителната мярка по чл. 36 от Закона за насърчаване на заетостта. Чрез нея на работодателите се осигуряват стимули да наемат безработни лица от групите в неравностойно положение на пазара на труда, чрез предоставяне на средства за трудови възнаграждения, социални и здравни осигуровки, средства за професионално обучение и средства за отговорно лице (ментор). По тази мярка се предвижда заетост за срок до 9 месеца на 1 000 безработни и обучение на 100 души.
По Регионалните програми за заетост на 28-те области се предвижда работа да започнат 1 950 безработни. По проект. „Красива България” ще се осигури заетост в областта на строителството на 300 души.
В резултат от изпълнението на заложените в плана действия, програми, проекти и мерки през 2024 г. се очаква коефициентът на безработица да се понижи до 4%, а заетостта във възрастовата група 20-64 години да достигне 77%. Ключовите приоритети на политиката по заетостта през 2024 г. включват насърчаване на заетостта и намаляване на безработицата, включително сред неравнопоставените групи на пазара на труда. Важен, акцент е повишаване на качеството на работната сила в контекста на дигитализацията на икономиката и справедливия преход към климатична неутралност.
