„Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав!” – с тези думи християните посрещат радостната вест за Възкресението Христово! В утрото на седмия ден от Страстната седмица нека възпеем деня, когато Христос превежда човечеството от смъртта към живота. Този, който е "възкресението и животът", удържа своята победа над тлението и смъртта, за да дарува на всички живот вечен!
В този светъл ден светът за първи път чува благата вест за освобождението си от властта на греха и смъртта! В този най-тържествен ден - истинският "празник на празниците"църквата отново възнася благодарствени молитви с "Христос воскресе!"
Иисус Христос е възкръснал след еврейския празник Песах - или Пасха, затова и християните празнуват този ден в зависимост от еврейския празник. (На Пасхата се отбелязва излизането на евреите от Египет).
На Първия вселенски събор през 325 г. се решава Възкресението Христово да се чества в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то според решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.
До влизането в сила на Григорианския календар през ХIV век не е имало разлика между източния и западния Великден. На Запад католиците и протестантите изчисляват датата на Възкресение по него. Докато източноправославната църква се ръководи за подвижните празници като Великден от стария Юлиански календар, а за неподвижните от т. нар. Поправен Юлиански, коригиран през 20-те години на миналия век от гръцки астрономи. От него се ръководят и другите православни християни. Изключение правят Йерусалимската, Руската и Сръбската православна църква.
Правилно е да казваме западен и източен, а не католически и православен Великден, защото на Запад и католиците, и протестантите честват Възкресението в един и същи неделен ден, докато на Изток има разлики. Древните халкедонски църкви като арменската празнуват Великден по Григорианския календар, а някои протестанти като Петдесетната църква в България – заедно с православните. Така че пълно единство няма нито на Изток, нито на Запад. Но в някои години западното и източното честване на Пасхата съвпадат.
По древна традиция в България и региона на Великден се даряват боядисани яйца – ритуал, свързан с раждането на живота. Евреите са имали обичай когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
На днешния ден на трапезата задължително има и обредни хлябове, козунаци, като тази традиция датира от 17-и век и за първи път е започната във Франция. Обикновено козунаците се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.
Синор.бг честити празника на всички българи и български, които носят имената Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Велизара, Велислава, Велислав, Пасха, Паскал!
