Повратните мразове и тази година не ни отминаха

23-05-2006 г. През пролетта значителните понижения на температурата на въздуха, главно през втората половина на април и първата на май се наблюдават почти всяка година. Тази година не направи изключение. Ниските минимални температури през третото десетдневие на април, предпоставка за образуване на слани, бяха регистрирани в Североизточна България - на 25.04 (Добрич -0,2оС; Г. Тошево - 1,5 оС; Г. чифлик - 0,5оС; Ст. Оряхово - 0,9оС), а в Южна България - на 29.04 (Свиленград - 0,1оС). В началото на май, на 04.05, на много места в страната бяха измерени минимални температури около и под 0оС (Кнежа, Драгоман, Троян, Севлиево, Елена, Две могили, Обр. чифлик, Алфатар, Добрич, Г. чифлик, Люляково, Казанлък, Пловдив, Елхово, Чирпан, Ст. Загора и др.). Вследствие ниските минимални температури в Североизточна България най-сериозни повреди са нанесени на лозата - измръзване върховете на зелените леторасти и ресите. Падналите градушки на 9 и 10 май (Силистра, Ситово, Дулово) с големина на грахово и бобено зърно, нанесоха също значителни повреди по земеделските култури; счупени леторасти по лозите, разкъсани листа по зеленчуковите култури, повреди по завръзите на овошките. Ниските минимални температури в Южна България причиниха повреди от измръзване и на младите поници на картофите. Пониженията на температурите на фона на общото затопляне на времето се наричат "повратни мразове". Пролетните мразове представляват понижение на температурата на въздуха през нощта под 0оС. Те настъпват, когато растенията са в активна вегетация и нанасят значителни щети на селското стопанство. Колкото по-късно през пролетта настъпят мразовете, толкова повече растения засягат и причиняват по-големи повреди по пролетните култури и овошките. Често явление през пролетта е нощното изстиване на почвата, при което температурата на повърхността на почвата и приземния слой въздух може да падне под 0оС. Това са така наречените радиационни мразове, които се дължат на силното нощно излъчване на топлина от земната повърхност, при ясно и тихо време, без да е имало нахлуване на студена въздушна маса, но при относително ниски средноденонощни температури. У нас е прието да се казва "ще падне слана" вместо "ще настъпи мраз". Мразът, т.е понижението на температурата, е причина за повредите на растенията, а не сланата. Сланата е само външен белег на това явление, което го придружава често, но не винаги е задължително. Установено е, че само около 75-80% от случаите на понижение на температурата под нулата се съпровожда от слана. С понижението на температурата през нощта (минимумът се достига рано сутрин преди изгрев слънце) се получава излишък от водните пари, които се втечняват и се образува роса. Ако кондензацията става при температура, по-ниска от 0оС, вместо водни капчици се образуват ледени кристалчета, т.е слана. При понижението на температурата под 0оС може да не се образува слана, когато въздухът е сух, независимо от това повреди по растенията може да има. Най-чести са радиационните мразове в затворените котловинни полета. Овощните градини и лозята, разположени по склоновете, са естествено по-добре защитени от растенията, които се намират в ниските места. В страната най-чести и най-силни са пролетните мразове във високите полета на Югозападна България, някои райони на Северна България (Кнежа, Горна Оряховица, Добрич, Г. Тошево). От в. Фермер