От момента, в който се разбра, че компенсациите заради войната в Украйна тази пролет ще подминат стотици малки зърнопроизводители в необлагодетелстваните райони в Асеновградско, Пазарджико и други региони от Южна България, земеделците изразиха огромното си недоумение от факта, че в преговорите с Европейската комисия страната ни не е успяла да подкрепи най-уязвимия бизнес в областта на зърнопроизводството. Става въпрос за планинските и полупланински региони (определени като „необлагодетелствани райони“ НРД-1 и 2), където поради неплодородната почва и климата хората имат само две алтернативи за препитание – или да отглеждат тритикале и овес, или да бъдат козевъди.
„Това е причината малкото останали земеделски стопани в асеновградските села Искра, Новаково, Тополово, Червен и Влахово, да отглеждаме основно тритикале, защото това е единствената зърнено житна култура, която вирее при този суров климат и за която имаме пазар“, посочи фермерът от асеновградското село Искра Георги Тодоров.
Като изкуствен хибрид между пшеница и ръж тритакалето е създаден точно за неплодородни почви. Поради високото му хектолитрово число то е подходящо за производството на спирт, затова и фермерите го продават изцяло на Винпром „Пещера“. До 2022 г. този пазар им е е бил гарантиран, но след срива в цените, предизвикан от дъмпинговия внос на пшеница, слънчоглед и др. зърнени култури от Украйна, тритикалето също рязко поевтинява. Също като при скачените съдове – цената на това зърно винаги е била по-ниска с няколко стотинки от тази на пшеницата. И ако през 2022 г. един килограм тритикале се е изкупувало по 63 стотинки, то година по-късно офертите вече са 36 ст. за кг, а при пшеницата - 39 ст. за килограм. В същото време, за да произведат това зърно в необлагодетелстваните райони, фермерите плащат същите цени за торове, препарати и семена като производителите на пшеница в плодородните полета, където имаше огромно поскъпване през последните години.
„Именно затова сме крайно разочаровани от решението на кабинета да бъдем орязани от това подпомагане – и то точно хората, които обработваме между 500 и 1000 декара. Кажете ни как да намерим пари за пролетната сеитба и изобщо с какъв тип земеделие ще се прехранваме, след като изборът ни е изключително ограничен“, риторично попита Тодоров. Припомняйки, че точно липсата на алтернатива за прехрана в селата тласна толкова много млади хора да продължават да бягат в чужбина. „Ако бях по-млад, може би щях да го направя, защото ми омръзна всяка година да се чудя как да оцелявам. Затова питам всички, които обещаваха защита на малките земеделци, защо беше допусната тази несправедливост“, заключи фермерът.
От Министерството на земеделието и храните отговориха, че в преговорите с Европейската комисия, когато са уточнавали културите, които ще бъдат подпомагани, ЕК е изключила тритикалето и овеса с мотива, че тези зърнени култури не се внасят от Украйна и няма как да застрашат европейските фермери, които го произвеждат.
Георги Тодоров обаче репликира, че "евтиният внос от Украйна свали цените на абсолютно всички зърнени култури – не само на пшеницата, царевицата, ечемика и слънчогледа, които сега ще бъдат подпомогнати, а и на тритикалето“. Именно затова и по време на февруарските протести стопаните от региона са излезли на барикадите край пловдивското село Труд, с надеждата да бъде чут и техния глас, защото тритикалето като пшеницата е зърнена култура, чиято цена се влияе от световните котировки. Затова се нуждаят от подкрепа като произвеждащите хлебно зърно.
Потърсихме за коментар председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов, който участваше в преговорите с премиера Денков и земеделския министър Кирил Вътев по време на протестите. Той потвърди, че проблемът с малките производители в необлагодетелстваните райони настина е тежък. Затова и по време на новия Консултативен съвет по планинско и полупланинско земеделие, проведен вчера в МЗХ, проблемът със зърнопроизводсвото в необлагодетелстваните райони е бил обсъждан.
Дали агроведомството ще вземе под внимание ситуацията с производителите на тиртикале, това зависи от бюджета по схемата „де минимис“, с който ведомството разполага и който остана единственият инструмент на държавата, за да поправи грешката си. Защото и тези стопани очакваха да получат адекватна държавна защита срещу дъмпинговите цени. И защото някак си не върви определените като необлагодетелствани райони да остават трайно необлагодетелствани и обезлюдяващи. В момент, когато новата ОСП призовава към приоритетни стимули точно за планинския и полупланински бизнес.
Екатерина Стоилова
