И българските фермери, и колегите им от Европейския съюз трябва през следващите 2 години да положат изключително големи усилия, за да инициират онези неотложни за резвитието на сектора политики, необходими за оцеляването му. Това съобщи европейският депутат Атидже Алиева-Вели на форума на на Асоциацията на земеделските производители в България, посветен на бъдещето на Общата селскостопанска политика.
По отношение на европейските политики през следващия програмен период земеделските производители от всички страни в ЕС наистина трябва да извоюват онези държавни политики, които да са основният приоритет в развитието на икономиките им. Именно до 2026 г. ЕК трябва да предложи законодателството си за периода след 2027 г., а специално в България „ние имаме 2 години, за да решим дали да развиваме земеделие или енергетика”, подчерта Алиева. В тази връка тя припомни доклада на Съвета на ЕС, изтекъл неотдавна в някои европейски средства замасова информация, който прави аргументиран анализ как точно ще се отрази присъединяването на Украйна към общността. Според този анализ бюджетът за подпомагане на украинските фермери ще възлиза на 97 млрд. евро. За да бъде осъществено това, при сегашните разчети на бюджета на ЕС означава, че субсидиите за фермерите в останалите държави-членкщи ще станат с 20% по-ниски.
Евродепутатът призова българските фермери ако не до 15 април, то малко след тази дата да дадат своите предложения по промените в настоящия стратегически план за развитие на селското стопанство. Известно е, че през юни ЕК трябва да излезе с предложение по този стратегически диалог. В това отношение трябва да дефинираме нашия национален интерес и да отстояваме националните си политики, но за целта е необходима политическа стабилност, заключи тя.
От името на европейската парламентарна група „Обнови Европа”, в която членува Алиева, вече са представили предложения до ЕК по тези стратегически договорености. Първото предложение е за увеличаване на тавана по помощта de minimis, защото дълго време не е променян. Второто предложение е да се увеличи кризисният резерв поради климатичните промени. Третото е да бъдат изравнени директните плащания между старите и новите държави-членки на ЕС.
