Без агрономи ли ще я караме?!

23-05-2006 г. Някой може и да не види връзката между 24 май и агрономията. Но едно е когато не я вижда чичо от село, а друго е когато не я виждат тези, които коват законите и определят бъдещото развитие на един отрасъл с години напред. А на практика става дума за създаване на гилдия от високообразовани специалисти по аграрни науки, чийто съвети и дела като следват, родните фермери постепенно ще достигнат равнището на европейските си колеги по всички пунктове. А ето и някои факти. Според последните статистически данни на Националния център за аграрни науки - бившата Селскостопанска академия, в производствените структури на селското стопанство у нас работят около 1 процент агрономи. Раздробяването на земята и разрушаването на 40-годишните производствени структури и преди всичко промяната в интересите на новите собственици гилотинираха агрономите като фактор за правилно прилагане на технологиите на земеделието и иноваторството. Може би на съставителите на закони този факт да им се струва маловажен, или че се разбира от само себе си, но в текстовете на новия Закон за защита на растенията няма изискване в земеделските производствени стопанства да работят специалисти-агрономи. Може това да е незначителен пропуск, но фактът само по себе си е значим. И от него ще зависи колко бързо добрите производствени практики ще навлязат в нашите ферми, как ще се използват препаратите за растителна защита и как ще се водят дневниците с тях и т.н., които ще подлежат на контрол от службите и от тези, които изкупуват продукцията. Фактът означава още, че в бъдеще научният продукт по-трудно ще навлиза в технологиите на полето. Игнорирането на науката се вижда най-ясно в семепроизводството, където конкуренцията на чужди фирми е особено силна. И това е така, защото западните фирми са носители на най-новото в тази сектор и резултатите им са по-добри от нашите. А това още ще означава, че научните звена неминуемо ще се чувстват все по-изолирани и няма да имат мотив да работят, защото просто продуктът им не се търси и трудът им де факто отива нахалос. На практика това означава, че двете страни - производството и науката, създадена нарочно за него, са отдалечени почти над 90 процента един от друг. А искаме да сме в Европейския съюз със земеделието си и да имаме високо научно равнище. Как ли обаче ще стане това?