При необичайно масова обществена активност премина първото четене на промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), които бяха приети единодушно с 14 граса „за“ от депутатите в Комисията по земеделието, храните и горите на 49-я парламент. Тези поправки бяха дискутирани в продължение на месеци от браншовите организации в Консултативния съвет по поземлени отношения към Министерството на земеделието и храните и се отнасят до важни решения, свързани с предимственото предоставяне под наем на земи от държавния фонд за малки животновъди, градинари и овощари; както и за разпределянето на държавни и общински ливади, пасища и мери, които преференциално ще се дават за ползване от стопани с животни в дадената община.
Съществени поправки се правят и при сключването на едногодишните споразумения за ползването на земите, разписани в чл. 37в от ЗСПЗЗ, които обаче предизвикаха силни възражения от представители на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. В тази връзка аргументирано искане за промени в законопроекта направи депутатът от ПП-ДБ Свилен Трифонов, което беше прието от председателя на комисията Десислава Танева. Ако законопроектът бъде приет на първо четене в зала, между двете четения ще се направят съответните допълнения в проактозакона, обясни още Танева.
С предложените от агроминистерството проектоизменения държавата възнамерява да води политики за оземляване на малките земеделски стопани и фермери от уязвимите сектори, предоставяйки им с предимство отдаването под наем на земи от държавния и общинските фондове. Експертът от агроминистерството Лилия Стоянова подробно разясни същността на тези поправки. С първата част от проекта се предлага имоти от държавния поземлен фонд да се отдават не с конкурс, както досега (защото са субективни), а само чрез търг, който ще се провежда в две сесии. При първата сесия ще се дава предимство на местни стопани в чувствителните сектори - плодове, зеленчуци, животновъдство или биологично поризводство. Стопаните трябва да имат постоянен адрес в общината по местонахождение на държавните имоти, да имат поне 3-годишна регистрация като земеделски производители, като се поставят тавани от 300 дка на земеделските земи, които те могат да наемат. Според тези измения няма да има трети търг, както досега.
Пасищата и мерите, станали гори
Редица възражения обаче бяха изказани от собствениците на земеделски земи по повод прпомени в чл. 37в от ЗСПЗЗ, според които тези споразумения ще влязат в сила, когато бъдат подписани от не по-малко от две трети от ползвателите. За останалата една трета ще важи сега действащото законодателство, посочи Стоянова. Представители от съюза на младите фермери и собствениците на земеделски земи изразиха съмнения дали при служебното разпределение на останалата една трета от земята няма да се получи изместване на малките арнедатори от големите. В тази връзка председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов съобщи, че позицията на асоциацията е в защита на малките наематели, затова и те ще представят на парламентарната комисия точни текстове, които да послужат на юристите при бъдещите текстове, така че да бъде осигурено справедливо разпределение.
По отношение на измененията в чл. 37в се предлага също сроковете за деклариране на тези договори да се изтеглят напред - от 31 юли на 30 юни, така че самите споразумения да могат да бъдат подписвани през юли. По този текст също имаше възражения от притежателите на земя. Редица въпроси бяха поставени и от Националния съюз на говедовъдите във връзка с параграфите от законопроекта, които се отнасят до разпределението на общинските и държавни мери, пасища и ливади на стопани с животни. Очевидно отговори ще бъдат давани при второто четене на проектопромените.
Идеята за бързото приемане на този законопроект е в частта за споразуменията по чл. 37в да влязат в сила от тази година. Колкото да пасищата, мерите и ливадите, новите текстове ще бъдат в сила от следващата пролет, когато до 1 март списъците с имотите от ДПФ бъдат обявени от областните дирекции „Земеделие“.
