В статия на проф.д-р Храбрин Башев и доц.д-р Божидар Иванов от Института по аграрна икономика, публикувана в едно от най-престижните световни академични издания, швейцарското списание Sustainability, се дава цялостна оценка за качеството на аграрното управление в България. Това е първата по рода си холистична оценка на аграрното управление в България, която показва, че качеството му е на средно европейско ниво.
Съществува значителна диференциация в качеството на отделните елементи на системата на управление. По отношение на устойчивостта, аграрното управление в страната е на добро (европейско) ниво, докато по отношение на процеси, средства и ред, то е на задоволително ниво, четем в доклада.
Качеството на аграрното управление в България е най-високо по отношение на принципите справедливост и солидарност (добро европейско ниво) и добре работещ публичен сектор. По отношение на функционирането на публичния сектор аграрното управление е на средно ниво, докато по всички останали принципи, то е на задоволително (европейско) ниво. Качеството на аграрното управление е най-ниско по отношение на участието на заинтересованите страни и добре работещ частен сектор.
За оценка на качеството на агро-хранителното управление се предлага йерархична система с адекватни принципи, критерии, показатели и референтни стойности за добро управление (governance).
Силните страни на системата за аграрно управление на сегашния етап на развитие на отрасъла са високата степен на заетост на хората в селското стопанство, ниското ниво на дискриминация, и голямото значение на селското стопанство в търговията. Тези три области показват сравнителния потенциал и предимствата на българското земеделие и хранителен сектор по отношение на добро (европейско) ниво на качество на управление, и те трябва да бъдат поддържани и подобрявани.
Факт е средното качество на аграрното управление по отношение на степента на пазарна ориентация на земеделските стопанства, коректност и почтеност в бизнес отношенията, потенциал за ценово възнаграждение, и информираност на заинтересованите страни и агенти в селското стопанство. В тези области качеството на управлението трябва да бъде подобрено и съществуващият потенциал проучен и използван, се посочва в анализа.
Изследване за оползотворяване на утайките и значението за агросектора
Във всички останали области качеството на управление е на задоволително ниво, но е особено ниско по отношение на прозрачност при вземане на решения; ниво на неприемливо лобиране; разходи и усилия за взаимоотношения с други частни и публични агенти в селското стопанство; принос за противодействие в агросектора на климатичните промени; значение на селското стопанство в икономиката на страната; симетрия между взетите решения и обществените очаквания в селското стопанство; компетентност и опит на агентите в селското стопанство и достъп на земеделските стопанства до публична подкрепа. Във всички тези области с ниско качество трябва да се насочат усилията на агробизнес мениджъри, държавни органи и заинтересованите агенти за да се подобри управлението на аграрния и хранителния сектори в страната.
Разработката e направена с финансовата подкрепа на Фонда за научни изследвания, проект „Механизми и форми на аграрното управление в България“, договор № КП-06-Н56/5 от 11.11.2021г.“
Използван е оригинален холистиен подход за адекватно разбиране на агро-хранителното управление и за оценка на неговото качество. Агрохранителното управление се разглежда като сложна система включваща (1) участващи и свързани агенти в агро-хранителната верига; (2) средства (правила, форми и механизми), които управляват поведението, дейностите и взаимоотношенията на агентите, (3) процеси и дейности, свързани с вземането на управленски решения, (4) специфичен обществен ред, произтичащ от процеса на управление, и (5) резултати от функционирането на системата по отношение на реализацията на целите за устойчиво развитие.
