Министерството н аземеделието и храните работи усилено да издигне международното земеделско изложение АГРА на по-високо ниво, като стане център за активни търговски отношения между държавите на Балканския полуостров и в Източна Европа. Това беше обявено при откриването на тазгодишното издание на АГРА в Пловдив.
Като крачка за сближаване между балканските страни министърът на земеделието и храните Кирил Вътев бе поканил колегите си от Гърция и от Косово на тазгодишното изложение, което бе официално открито днес. Поради продължаващите протести в Гърция обаче земеделският министър на южната ни съседка не е могъл да присъства. Откриването уважи министърът на Косово Фатон Пеци, с когото Вътев води активна комуникация от няколко месеца. „Бизнесът между Косово и България вече е открил връзките помежду си, защото в една от големите винарни на Косово се запознах с главния им енолог, който е българин”, посочи Вътев. Към този момент интересът на косвския бизнес е към редица български храни, земеделска продукция и по-конкретно зърно и др.
По отношение на успехите на българското винарство, което по традиция се представя на изложението „Винария”, директорът на Изпълнителната агенция за лозата и виното (ИАЛВ) Красимир Коев съобщи , че в страната вече действат 360 винарни, като само през миналата година те са получили 127 златни медала за българските качествени вина, представени по света. От тези 360 винарни 109 са с международно участие, като вътрешното потребление все повече расте. За разлика от други винарски държави като Франция и Италия например, където делът на вносните вина е 43% за Франция и 37% за Италия, то у тас чуждата продукция е само 10% от целия пазар, посочи Коев.
На въпрос какво ще направи ИАЛВ, за да подобри подпомагането на малките лозари в страната, той обясни, че това е тясно свързано с европейските политики. Според сегашния Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони до 2027 г. субсидиите за винените лозя са по-ниски от тези за десертните. Изпълнителният директор на ИАЛВ подчерта, че правителството полага усилия да договори уеднаквяване на субсидиите, което да стане преди 2027 г.
По отношение на състоянието на лозята в страната той съобщи, че одобрените от Европейската комисия български площи са 601 110 хил. декара, като всяка година до 2030 г. имаме възможност да ги увеличаваме с по 1%. „Това означава, че всяка година лозарите могат да засаждат 6000 декара винени лозя. В момента в страната ни има 36 хил. хектара винени лозя със защитено наимено наименование за произход и защитено географско означение, от които 15 882 със защитено наименование за произход и 20 548 със защитено географско означение”, посочи Коев.
Той припомни, че до 75% субсидии се отпускат за обновяване на лозови масиви. Директорът на ИАЛВ се похвали, че новите лозови площи са и с по-голяма гъстота - ако преди са се засаждали по 240-250 лозички на декар, сега са по 250-260.
