В Сърбия малините често са наричани „червеното злато”, макар че през последните години производителите са в незавидно положение заради ниските изкупни цени на плодовете, коментират от местната телевизия „Агро”. През 2023 г. тенденцията за намаляване в износа на малини от страната се задълбочава в стойностно изражение, след като през 2022 г. бе налице срив в количествено, сочат данни на сръбската Републиканска статистическа служба.
За последните 3 години износът на малини от Сърбия е бил най-силен през 2021 г. – 99 861 тона, от които 1900 тона свежа продукция, а останалите – замразена. Тогава и приходите от тях са били най-големи – 431,88 млн. евро. През 2022 г., когато изкупните цени от производителите бяха най-високи (500-600 динара/4,27-5,12 евро за килограм), износът се срина до 68 752 тона, от които 1387 тона свежи малини, а приходите намаляха до 378,98 млн. евро. През първите 11 месеца на 2023 г. за чужбина са изпратени 65 995 тона, от които 970 тона свежи малини, но приходите се сриват до 280,39 млн. евро.
Също през последните 3 години и вносът на малини в Сърбия спада, като основните доставки традиционно идват от Босна и Херцеговина. През 2021 г. Сърбия е внесла 6716 тона малини, от които 43 тона свежи, на стойност 30,69 млн. евро. Година по-късно количествата намаляват до 2354 тона (включително 500 тона свежи малини) на стойност 20,39 млн. евро, но за 11-те месеца на 2023 г. е отчетен ръст в количествата до 3232 тона (включително 51 тона свежи малини) при срив в стойността до 10,5 млн. евро. За 3-те години от Босна и Херцеговина са внасяни само замразени малини – 4951 тона за 22,22 млн. евро през 2021 г., 2337 тона за 11,45 млн. евро през 2022 г. и 1450 тона за 4,68 млн. евро през първите 11 месеца на 2023 г.
