Новото определение за „активен фермер”, разписано с еврорегламента за стратегическите планове, се оказва дискриминационно за 759 български регистрирани производители, упражняващи и втора професия, защото не отговарят на изискванията за активни земеделски стопани. Всички те са отрязани от подпомагане по директните плащания в Кампанията за 2023 г., въпреки че немалка част от тях в продължение на години развиват земеделие или животновъдство и имат сериозен бизнес.
Тази информация лъсна по време на блиц-контрола в парламентарната комисия по земеделие вчера, след като на въпрос от депутата Иван Иванов шефът на дирекция „Директни плащания” в земеделското министерство Аделина Стоянова подробно разясни защо вече утвърдени земеделци, за които обаче агробизнесът не е основна професия, изведнъж попадат в графата неактивни фермери.
„Проблемът е изключително сериозен и се появи преди плащането през декември 2023 г., когато засичанията на данните от Националната агенция по приходите НАП и Националния статистически институт НСИ показаха, че доходите от земеделие на тези иначе изрядни земеделски производители не съставляват 30% от общите им доходи, каквито са новите изисквания за „активен фермер”, съобщи пред депутатите земеделският министър Кирил Вътев. Да не говорим за другото изискване размерът на субсидиите да бъде 5% от тези доходи. Според министъра не би трябвало земеделски производители, упражняващи и други дейности, да бъдат ограничавани. Още повече, че имат развиващ се бизнес.
От Министерството на земеделието са отправили запитване до Европейската комисия по този казус, още повече, че за 158 от тези 759 фермери НАП са дали пълни справки и е доказано, че те отглеждат продукция върху 140 хил. декара. Има и няколко големи животновъдни ферми, които също са отрязани от субсидии заради основната професия на собствениците. За останалите 601 фермера агроминистерството очаква справки за данъчните им досиета, за да се установи какъв е приносът им за българското земеделие.
Стоянова разказа, че за периода от април 2022 г. до лятото на същата година, когато се работеше по първия вариант на Стратегическия план, Европейската комисия е имала възражение срещу определението за активен фермер, тъй като не отговаряло на изискванията на еврорегламента. Именно затова се наложили и промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, одобрени през 2022 г., в резултат на които сега България е пред дилемата да не подпомага външни инвеститори в земеделието, от които страната ни отчаяно се нуждае.
Именно затова и в промените на Стратегическия план, който беше изпратен в Брюксел, агроминистерството е поискало от ЕК да разработи нова формулировка за активен фермер, която да бъде облечена и в законодателна промяна, така че този заплетен казус да бъде разрешен. От Еврокомисията са съобщили, че вероятно в началото на февруари ще изпратят своите основни забележки по предложените от нас промени, посочи още Аделина Стоянова.
Екатерина Стоилова
