Почти всички знаем за ползите от млечнокиселите бактерии за човешкото здраве. Те предотвратяват развитието на патогенна микрофлора, укрепват имунната система, участват в синтеза на витамини и аминокиселини. Не по-малко е значението на тези бактерии за почвата и растенията.
Млечнокиселите бактерии са широко разпространени в природата и са дар за страната ни. Те живеят не само в млечните продукти, но също в горния слой на почвата, на повърхността на растенията (корени, стъбла и листа), в чревния тракт на хората и животните, а също и на местата, на които се разлагат растителни остатъци (в почвата и в компоста).
Млечнокиселите бактерии не се нуждаят от кислород за своята жизнена дейност и могат да се размножават в солена среда. Тези полезни микроорганизми се използват при производството на ферментирали млечни продукти, при ферментацията на зеленчуци, в печива и при силажирането на храна за животни.
Добре е да знаем каква е ролята на млечнокиселите бактерии в растениевъдството и заслужава ли си да ги използваме за защита и подхранване на растенията?
Ползи от млечнокиселите бактерии
Млечнокиселите бактерии се хранят с въглехидрати и синтезират различни биологично активни вещества: витамини, ензими и органични киселини – главно млечна. Тя е естествен консервант, блокира разпространението на патогенни микроорганизми, причиняващи гниещи процеси. Това означава, че киселото зеле, ферментиралите зеленчуци и силажът, ако се съблюдават определени условия, могат да се съхраняват много дълго време, като запазват качествата си.
В допълнение може да се отбележи, че някои щамове лактобацили синтезират така наречените бактериоцини – антимикробни вещества с протеинова природа. Освен това всеки щам микроорганизми е способен да произвежда едно или няколко антибиотични вещества, които са строго специфични за него. Това свойство на млечнокиселите бактерии може да се използва за оздравяване на почвата и за защита на растенията от болести.
Лактобацилите потискат растежа на фитопатогенни гъбички (Botrytis, Fusarium, Phytophthora и др.), обогатяват почвата с ензими и аминокиселини, ускоряват процесите на разлагане на органични вещества като целулоза и лигнин. Това дава основание да ги причислим към групата на ефективните микроорганизми.
Как да използваме млечнокиселите бактерии в градината?
При редовно третиране на растенията с подходящи микробиологични препарати (Байкал ЕМ1 и др.) те успяват да се справят с брашнеста мана, кладоспориоза, фитофтора и други разпространени болести. Когато се въвеждат в почвата, полезните микроорганизми не само потискат развитието на патогенните гъбички и бактерии, но подобряват структурата на почвата, способстват за натрупване на хранителни вещества и подвижни форми на макро- и микроелементи.
Ако нямаме под ръка готови промишлени препарати, тогава на помощ идват ферментирали млечни продукти – суроватка или кисело мляко. За пръскане се разреждат с вода в съотношение 1:5, а за поливане на почвата 1:10 (1,5-2 литра за 1 м2).
Внесените в почвата млечнокисели бактерии способстват за потискането на патогенната микрофлора, за образуването на хумус и повишаване на биодостъпността на хранителните вещества.
Ако приготвяме зелен тор от плевели в градината (коприва, глухарче, млечка, лобода и др.), можем да използваме останалото кисело мляко или суроватка, но и саламура от ферментирали плодове и зеленчуци, които се получават в резултат на млечнокисела ферментация.
Използване на млечнокиселите бактерии при компостиране
Компостът е сред най-достъпните органични торове, които можем да приготвим от отпадъците в градината и кухнята. За пълното разлагане на органичните отпадъци в компоста е необходимо доста време, особено ако това е груба органична материя – паднали листа, клони, дървесни стърготини. За ускоряване на процеса и обогатяването му с полезна микрофлора се използват различни микробиологични препарати, включително и такива, произведени на базата на млечнокисели бактерии.
Млечнокиселите продукти също ускоряват отлично процесите на зреене на компоста, но трябва да се използват в разумни граници. Факт е, че при подходящи условия (среда, богата на въглехидрати), тези бактерии могат да се размножават много бързо, измествайки други микроорганизми, включително и полезни.
Известно е, че млечнокиселата бактерия Lactobacillus plantarum потиска развитието на сенната (тревна) бактерия, намираща се в почвата, в стомашно-чревния тракт на човека и преживните животни. Освен това, ако изсипем голямо количество неразреден суроватка в компоста, това ще доведе до рязко понижаване на рН на субстрата и компостните червеи, нашите основни помощници, няма да могат да живеят в тези условия.
При внасянето на млечнокисели продукти в компоста е необходимо да се разреждат с вода в съотношение 1:10. Те ще „работят“ най-ефективно в анаеробни условия, когато се внасят в центъра на компостната купчина, както и при приготвяне на компост в торби.
В природата всички растения се намират в тесен контакт с микроорганизми, обитаващи кореновата зона на почвата. Наша основна задача е да поддържаме плодородието и да оздравяваме почвата, намалявайки патогенната микрофлора, за да получим богата и екологично чиста реколта.
