Почвите притежават многообразие от свойства, които оказват пряко или косвено влияние върху растежа и развитието на културите. Различните видове изискват различни условия за нормален растеж. Ако познаваме качествата на почвата, можем да създадем оптимални условия за отглеждането им.
Механичният й състав има ключова роля, защото влияе директно върху водно-въздушните, химичните, физико-механичните, топлинните и технологични свойства. Доброто познаване на този показател е изключително важно при отглеждане на различните култури, защото мероприятия като торене, обработка на почвата, поливане и мулчиране трябва да бъдат съобразени с него.
Типове почва в зависимост от механичния състав
Един от основните почвени показатели, който оказва огромно влияние върху развитието на растенията, а като следствие и върху реколтата, това е типът на почвата на даден участък. Той обединява почви със сходен строеж и свойства, зависещи от механичния състав. В зависимост от съотношението на частиците пясък, глина, тиня и дребни камъчета в почвата, тя има съответно различна плътност, ронливост, способност да поддържа формата си, влажност, лепкавост и др.
За практически цели при класификация на почвите по механичен състав се използват две фракции – пясък и глина в твърдата фаза. Съгласно съотношението между тях (по отношение дела на глината), почвите се разделят на четири типа: песъчливи – 0-10% глина; песъчливо-глинести – 10-20% глина; глинесто-песъчливи – 20-60% глина; над 60% – глинести.
Мерки с положителен ефект при леки или по-тежки почви
Създаването на оптимални условия за отглеждане на различните култури изисква време, внимание и грижи, но е важно да се съобразим със следното:
– отглеждане на подходящи култури за дадения тип почва;
– смекчаване на неблагоприятното въздействие на метеорологичните условия (валежи, високи температури, засушаване и др.)
– внасяне на необходимите количества органична материя;
– осигуряване на благоприятни условия за живот на микроорганизмите в почвата.
Песъчливите почви са рохкави, леки и бързо се нагряват през пролетта. Характеризират се с по-слабо ниво на съпротивление при обработка, лесно пропускат влагата, но не я задържат и пресъхват бързо – необходимо е често поливане. В леките почви процесите на минерализация протичат с по-висока скорост, за което благоприятства наличието на повече кислород. Ниското съдържание на хранителни вещества в песъчливите оказва негативно влияние върху плодородието, което изисква внасянето на по-големи количества органична материя и постоянно.
За подобряване качествата на песъчливата почва е наложително: внасяне на органични и минерални торове (есенно и преди засаждане на културите, съобразено с вида); засяване на сидерати за подобряване на структурата; често, но умерено поливане; почвата се обработва само есенно, за да не се разруши и без това неустойчивата структура; мулчиране с подходящ материал, като слоят трябва да бъде достаъчно дебел – 7-10 см.
Кореноплодните култури (моркови, ряпа, репички, цвекло, картофи, пъщърнак и др.) обичат леки почви. Фасулът, тиквичките и краставиците също предпочитат песъчливи почви, но при наличие на необходимите количества хранителни вещества.
В песъчливо-глинестите почви могат да се отглеждат почти всички култури. Те се обработват лесно и органичните вещества се оползотворяват пълноценно, а минералните торове се задържат по-добре, отколкото в песъчливите. Използването на мулч или друго подходящо почвено покритие ще запази влагата по-дълго.
В глинесто-песъчливите почви виреят също почти всички култури, но е важно да знаем, че съхраняват влагата много по-добре.
Глинестата почва се затопля бавно през пролетта и замръзва силно през зимата, притежава ниска влаго- и въздухопропускливост, има повишени нива на киселинност, а при засушаване се обработва много трудно. Тя е по-податлива на ерозия, но задържа и оползотворява по-добре хранителните вещества и водата от песъчливата.
Качествата на глинестата и глинесто-песъчливата почва (с високо съдържание на глина) могат да се подобрят, като се приложат следните мерки:
1. Дрениране на почвата, а ако участъкът е с високо ниво на подпочвени води, ще е необходим дълбок дренаж. Използва се смлян варовик с едрина на зърната 0,2-5 мм.
2. Намаляване на киселинността на почвата, като се използва гасена вар (само през есента), доломитово брашно или дървесна пепел, която не само намалява киселинността, но повишава плодородието.
3. Подобряване на структурата на глинестите почви чрез опесъчаване, като се добавя едър речен пясък (1-4 мм в диаметър). Допуска се и внасяне на малки количества низинен торф, който има по-ниска киселинност и високо пепелно съдържание.
4. За обогатяване на глинестата почва се препоръчва използване на угнила органична материя, която се внася на дълбочина 15-20 см.
