През следващите дванадесет години земеделските стопани в ЕС ще продължат да бъдат подлагани на изпитания от променящите се климатични и пазарни условия и от нарастващите обществени изисквания към тях. Това са основните заключения в доклад на Европейската комисия (ЕК) за средносрочните перспективи в агросектора за периода 2023 – 2035 г.
В същото време се очаква да намалее потреблението на основни продукти като говеждо и свинско месо, захар и вино. Увеличаването на броя на екстремните климатични явления ще продължи да оказва влияние върху растежа на селскостопанската производителност. За да се адаптират към изменението на климата и предпочитанията на потребителите, стопаните непрекъснато трябва да изпълняват и нови изисквания. Предполага се, че разходите за енергия и други производствени ресурси също ще останат по-високи от нивата преди 2021 г. в средносрочен план.
Общата селскостопанска политика продължава да бъде от решаващо значение за подпомагане на земеделските стопани при прехода към по-устойчиви системи за селскостопанско производство, като същевременно те стават по-устойчиви и конкурентоспособни. ЕС ще продължи да бъде нетен износител и ще продължи да допринася за продоволствената сигурност в световен мащаб.
Докладът за средносрочните перспективи обхваща периода до 2035 г. и разглежда производството, потреблението и търговията в секторите на полските култури, млякото и млечните продукти, месото, маслиновото масло и виното, както и доходите от селското стопанство. Той е разработен, като са взети предвид основните фактори, които се очаква да повлияят на бъдещето на селското стопанство в ЕС, като например изменението на климата, потребителското търсене, развиващата се структура на селскостопанския сектор, при най-правдоподобната бъдеща макроикономическа среда и при допускане, че настоящата политическа рамка ще се запази в сегашния си вид до 2035 г. В него са взети предвид селскостопанските и търговските политики, които ще се прилагат през септември 2023 г.
Обработваеми култури
Очаква се до 2035 г. угарите, които са от полза за биоразнообразието, да се увеличат до 7 милиона хектара, докато добивите от зърнени култури ще останат стабилни благодарение, наред с другото, на положителното въздействие на прецизното земеделие, сеитбообращението и подобреното състояние на почвата, което би могло да противодейства на отрицателното въздействие на изменението на климата. До 2035 г. се очаква също така прехвърляне на площи от зърнени култури към соя и бобови култури. Тази промяна ще бъде предизвикана най-вече от по-ниското търсене на зърнени култури за фураж поради намаляването на производството на свинско и говеждо месо в ЕС и увеличаването на системите за производство, основани на трева и екстензивни системи. Политическите стимули в подкрепа на увеличаването на растителните протеини също ще подпомогнат тази промяна.
Намаленото търсене на биогорива може да доведе до спад на растителните масла, което ще доведе до по-малък внос. Що се отнася до захарта, потреблението на захар в ЕС ще продължи тенденцията си на намаляване, главно поради преминаването на потребителите към диети с по-нисък прием на захар. Това, съчетано с намалените добиви и площи за отглеждане, ще доведе до леко намаляване на производството.
Мляко и млечни продукти
Производителността на млякото в ЕС следва да продължи да се увеличава, но с по-бавни темпове, като високите стандарти за качество и устойчивост създават повече добавена стойност в сектора. ЕС ще остане един от двата най-големи износители на млечни продукти в световен мащаб.
Поради очакваното намаляване на млечните стада производството на мляко в ЕС може леко да намалее. Въпреки това производството на сирене, суроватка и обезмаслено мляко на прах може да нарасне, докато това на масло ще остане стабилно. Като цяло изборът на начин на живот и здравните изисквания на застаряващото население вероятно ще увеличат допълнително търсенето на обогатени (с добавени витамини и минерали) и функционални продукти, отговарящи на специфични хранителни нужди.
Месни продукти
Консумацията на говеждо месо в ЕС продължава да бъде предизвикана от високите цени, опасенията за здравето на потребителите и устойчивостта. Това, в съчетание с ниската рентабилност, се очаква да доведе до по-нататъшен спад на производството до 2035 г. Общият брой крави в ЕС ще намалее с 3,2 млн. глави (10%). Секторът на свинското месо е изправен пред подобна ситуация. Предвижда се производството на свинско месо в ЕС да намалява с 0,9 % годишно до 2035 г., което съответства на почти 2 млн. тона в сравнение с 2021-2023 г. Потреблението на овче и козе месо ще остане относително стабилно, но производството и стадата в ЕС ще намалеят, което ще доведе до по-голям внос.
Сред месата птичето месо би могло да продължи да се възползва от по-евтината потребителска цена, относително по-здравословния имидж и липсата на религиозни ограничения. Заедно с допълнителните възможности за износ това ще доведе до увеличаване на производството на птиче месо до 2035 г.
Специализирани култури
Изменението на климата ще се отрази и на производството и качеството на зехтина, виното, ябълките, прасковите, нектарините и доматите. За маслиновото масло въвеждането на по-устойчиви сортове и по-интензивни производствени системи, както и научните изследвания и иновациите, биха могли да намалят отрицателните въздействия. При относително стабилно потребление в ЕС като цяло износът би могъл да нарасне допълнително.
Потреблението на вино в ЕС ще продължи тенденцията си на спад и ще продължи да намалява с над 1% годишно до около 20 литра на глава от населението до 2035 г., което е с 2,4 литра по-малко от средното потребление през 2018-2022 г. Очаква се това да окаже отрицателно въздействие върху производството. Износът на вино от ЕС може да продължи да нараства, но с по-бавни темпове.
Потреблението на ябълки може да се увеличи, тъй като потребителите се насочват към пресни и лесни за консумация плодове. Предвижда се Полша и Италия да останат основни износители на ябълки от ЕС и дори да увеличат нетния си износ. От друга страна, потреблението на праскови и нектарини може да намалее поради по-високите цени и предпочитанията към други плодове. Това може да доведе до леко намаляване на производството. По същия начин, що се отнася до "лесните за консумация" пресни плодове и зеленчуци, потреблението на пресни домати може да се увеличи. През периода 2022-2035 г. се очаква ЕС да запази сегашната си позиция на нетен вносител на домати за прясна консумация.
Сценарий за въздействието на изменението на климата
Този сценарий анализира как миналите промени в температурата и валежите се отразяват на глобалните добиви на животни и култури и как близкото бъдеще на климатичните промени с високи емисии нарушава селскостопанското производство и търговия. Въпреки увеличаването на реколтираните площи с царевица, ориз, соя и пшеница в световен мащаб добивът на тези стоки все пак ще намалее. Световното производство на свинско и птиче месо също може да намалее поради намалената наличност на фуражно зърно. Като се има предвид очакваното нарастващо търсене на храни, от ключово значение е прилагането на стратегии за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, за да се противодейства на тези потенциално отрицателни въздействия.
Сценарий за по-широко прилагане на устойчиви практики за управление на почвите
В този сценарий се разглеждат екологичните и икономическите въздействия на практиките за обработка на почвата, зимните покривни култури и възстановяването на торфищата чрез преовлажняване. Той потвърждава, че възстановяването на торфищата може ефективно да допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове, излишъка от азот и емисиите на амоняк, докато практиките за управление на почвите могат да помогнат за намаляване на отмиването на хранителни вещества във водата, ерозията на почвата, както и на емисиите на парникови газове и амоняк. Симулациите показаха умерено отрицателно въздействие върху доходите на земеделските стопанства, което се дължи главно на по-високите разходи.
Всяка година Европейската комисия публикува средносрочната си прогноза за следващите дванадесет години, която се представя на конференцията "Селскостопанска перспектива на ЕС", провеждана всеки декември. Анализите на селскостопанските пазари се основават на наличните до края на септември 2023 г. данни за селскостопанското производство и търговия, а сценариите се основават на набор от макроикономически допускания, считани за най-правдоподобни към момента на анализа. В прогнозите са взети предвид 28-те стратегически плана на ОСП, както и политическите действия и споразуменията за свободна търговия, които са в сила или са ратифицирани до края на септември 2023 г. Поради неизбежната несигурност по отношение на макроикономическото развитие и геополитическите и търговските отношения настоящият доклад представлява по-скоро изходна база за бъдещата аналитична работа на Европейската комисия, отколкото прогноза като такава. Настоящият доклад на Комисията е съвместен труд на Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" (ГД "Земеделие и развитие на селските райони") и Съвместния изследователски център (СИЦ), като за съдържанието отговаря ГД "Земеделие и развитие на селските райони".
