Българският фермерски съюз е възмутен, че представители на земеделските производители не са включени в обсъжданията по изпълнение на мерките по актуализацията на Плановете за управление на риска от наводнения, съобщиха от браншовата организация. Плановете се подготвят от Министерството на околната среда и водите и се отнасят до управлението на риска от наводнения в четирите басейнови дирекции - „Дунавски райой“, „Черноморски район“, „Източнобеломорски район“ и „Западнобеломорски район“.
От съюза смятат, че изпълнението на Националната програма за намаляване на риска от бедствия за периода 2021-2025 отразява необходимостта от адекватни мерки за предпазване и защита на населението от бедствия, включително и изпълнението на стратегическата цел „Постигане на съгласуваност при провеждане на политиките за устойчиво развитие, адаптиране към промените в климата и намаляване на риска от бедствия, която е пряко свързана с изготвяне и изпълнение на планове за управление на риска от наводнения (ПУРН) за периода 2021-2027 г., които вземат предвид въздействието на промените в климата“. „Същевременно не можем да не изразим своята позиция като заинтересована страна по изпълнението на мерките, предвидени в актуализацията на ПУРН, коментира председателят на БФС Георги Стоянов. В тази връзка от организацията са изпратили писмо до МОСВ, дирекция „Управление на водите“ във ведомството и до 4-ите басейнови дирекции.
„На първо място бихме искали да отбележим, че, както е видно от публикуваните документи по изпълнението на проекта, в конкретика резултатите от обществените консултации със заинтересованите страни по докладите за екологична оценка на 4-ите басейнови дирекции за ПУРН 2022-2027, земеделските стопани са изключени от схемата за консултации, като заинтересована страна. Съгласно представените протоколи от проведените срещи е видно, че сектор „Земеделие“ е представен единствено от общинските служби „Земеделие“. В тази връзка настояваме организациите, представляващи земеделските стопани, включително легитимирани и редовни членове на европейските организации на фермерите, да бъдат включени в схемите за консултации на всички документи, които подлежат на обществено обсъждане в рамките на този проект. В допълнение бихме искали да Ви информираме, че Българският фермерски съюз е пълноправен член на европейската организация на фермерите Copa Cogeca и като такъв представлява и защитава интересите на българските фермери”, подчертават от съюза.
„На второ място за нас е важно да заявим, че разбираме необходимостта от прилагане на мерки за превенция и защита в случай на извънредни ситуации, които на фона на все по-изразените климатични промени, изглеждат напълно реални. Изпълнението им ще има преки и косвени последици за нашата земеделска дейност. Поради това смятаме, че преди тези мерки да бъдат приети за изпълнение, е необходимо да бъде направен анализ и обследване на земеделските земи, които попадат в обхвата на изпълнение на мерките, и оценка на въздействието върху земеделските земи в резултат от прилагането им. Оценката на влиянието върху биологичното разнообразие е необходимо, но недостатъчно условие за дефиниране на пълното кумулативно въздействие на тези мерки. От агрономическа гледна точка считаме, че временното наводняване на земеделските площи ще има негативно влияние върху защитата на почвите, загуба на земеделска продукция, загубата на хранителни вещества в почвата и ограничаване на възможностите за използване на земеделските земи за производство”, категорични са от браншовата организация.
Прилагането на мерки в частна собственост най-малко предполага информиране и съгласие на собствениците на земеделски земи, което е тяхно конституционно право, посочват оттам. „В тази връзка, считаме, че мерките по изпълнение на плановете, които пряко се отнасят за изпълнение от земеделските стопани и върху земеделски земи, следва да бъдат преразгледани и изготвени с активното участие на заинтересованите страни”, добавят от БФС.
Не на последно място следва да отбележим, че съгласно националното законодателство, наводнените площи са недопустими за подпомагане по интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027, както са и недопустими за подпомагане като наводнени (пропаднали) площи, тъй като наводняването им като изпълнение на мярка от ПУРН не попада в регламентираната от европейското законодателство дефиницията за „ форсмажорни обстоятелства “ и поради това обстоятелство ги изключва от подпомагане по мерките, финансиращи рискове в земеделието, припомнят от съюза. В този случай настояваме в рамките на ПУРН изрично да бъде посочен източникът на финансиране в случай на прилагане на мерките върху земеделските земи, от който земеделските стопани ще получат обезщетения за причинени вреди и пропуснати ползи, отбелязват оттам.
„Като пълноправен член на Copa Cogeca ние ще обсъдим прилагането на мерки за управление на риска от наводнения с колегите си от другите държави- членки и ще предложим темата за обсъждане в съответните работни групи“, обяви Стоянов. Активният диалог със заинтересованите страни е основополагащ принцип, който спазваме във взаимоотношенията си с всички организации, имащи пряко и косвено отношение с дейността на земеделските стопани, посочват от съюза.
