Синор БГ обърна внимание на два неприятеля, чиито ларви периодично нанасят поражения в горските екосистеми. Това са пеперудите, известни като борова и дъбова процесионка. Овощарите трябва да знаят, че от горите към овощните градини могат да преминат неприятели с по-широка хранителна специализация, които при каламитет са много опасни. Такива са гъсениците на пеперудите гъботворка Lymantria (Porthetria) dispar, златозадка (Euproctis chrysorchoea) и пръстенотворка (Malacosoma neustria).
Гъботворката L. dispar в нашата страна е разпространена в райони с дъбови (церови) гори. Според специалистите поясът от 800 до 1300 м. н. в. е мястото на абсолютна вредност, а по-нагоре вредата е относителна. Гъсениците на гъботворката нападат не само дъба, липата и др. горски видове, но в овощните градини са заплаха за основните костилкови и семкови овощни видове (круша, ябълка, череша, вишна и др.).
Мъжки пеперуди достигат големина 5 см. Крилата са кафяви със сив оттенък. По тях минават напречни зигзаговидни тъмни линии и петна. Антените са перести. Женските екземпляри при разперени крила достигат 8 см. Предната двойка има светложълт цвят. Освен напречните зигзаговидни линии е характерно тъмното петно в средата на крилото. Задният чифт също е светложълт. Периферията на крилата е изпъстрена от черни петна, различни при отделните пеперуди. Коремчето е добре развито и овласено. В края му има туфичка от власинки.
Възрастната гъсеница е сивокафява, овласена, с голяма сива глава с две надлъжни тъмнокафяви петна. Надлъжно по гърба има три тесни ивици с жълт оттенък. Характерни са брадавичките, разположени странично на всеки сегмент. Първите пет от тях са сини, а останалите вишневочервени. От всяка брадавичка прорастват снопчета власинки. Дължината на гъсениците достига около 7 см. Внимание, деветото и десетото членче на гъсеницата имат жлези, отделящи парлива течност ! Какавидата е кафява във вътрешността на пашкул.
Гъботворката радвива едно поколение за година. Зимува като яйце, съдържащо развита гъсеничка. Яйцата са скупчени, покрити с власинки, които женската отделя от туфичката на нейното тяло. Скупчените и покрити с власинки яйца запазват жизнеността си до много ниски отрицатели температури. Туфичките са разположени главно по стъблата на дървесните видове и наподобяват гъбичина, откъдето произлиза популярното име на вида.
Гъсеничките напускат яйцата още през март, когато набъват пъпките на растителните видове. В кратък период след излюпването те остават в мястото на излюпването в нещо като локвичка или огледалце. След това плъзват по клонките, хранейки се отначало с пъпките, а после и с покаралите листа. Унищожават листата, от които остават централната и някои главни жилки на петурата. Застрашена е и нежната кора на младите клонки. Гъсениците са много активни и при недостиг на храна се прехвърлят на други дървета. Овласяването на телата прави възможно пренасянето на ларвите на по-големи разстояние от ветровете.
Развитието на гъсениците завършва за около 40 дни. Какавидирането става в укрития сред клоните, в пукнатините на кората, както и по земята на подходящи места около дърветата. Стадият на покой е около две седмици. Летежът на пеперудите започва през втората половина на лятото. Масовият летеж е през юли. Мъжките са по-подвижни. Женските през деня са по дърветата. Прелитането е вечер и през нощта. Женските отделят особени вещества (феромони), долавяни от мъжките дори на разстояние 2 км. Възрастните живеат около 10 – 12 дни. През това време копулират. Оплодените женски снасят яйцата по ниските части на дърветата, най-вече по стъблата и рядко по клоните. Яйчни гнезда могат да бъдат открити и по камъни около ствола и др. подходящи места. В едно гнездо броят на яйцата е около 300 – 400 броя, добре покрити с власинки от женската. Веднага след снасянето зародишът в яйцето започва да се развива. Процесът завършва за две седмици.
Масовото намножаване започва от огнища, които във времето се разширяват. Според наблюдения от специалисти засушливата пролет и начало на лятото, както и по-високи птемператури в периода, благоприятстват нападението на големи площи (следва продължение).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
