На среща в Министерството на земеделието и храните представители на браншовите организации от преработвателния сектор и производството на храни, съвместно с Националната агенция за приходите (НАП) са обсъдили последните промени, разписани в наредба Н-5 от 29 септември 2023 г. Тя е предложена от Министерство на финансите и урежда условията и реда за упражняване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на България - в това число и на хранителните продукти.
Наредбата определя реда за предварително деклариране на данни за превоз на стоки с висок фискален риск, тяхното коригиране или анулиране при неосъществен превоз, както и редът за потвърждаване получаването или изпращането на стоките, съобщиха от агроминистерството.
„В европейската система за проследяемост на храните е заложена философията за опазване на човешкото здраве и тя действа безкомпромисно по отношение на прилагането й от всички бизнес оператори, посочи заместник-министър Александър Йоцев по време на работна среща. По закон едно предприятие не може да функционира, ако не прилага принципа на проследяемост на продукта от полето до трапезата и не предоставя информацията, която се обработва през тази система. Затова тя може да бъде надеждна основа за обмен на информация по отношение процеса на проследяване и надзор за осъществяването на фискален контрол върху движението на хранителните стоки на територията на страната, обясни още зам. министърът.
От агроминистерството поемат ангажимент де се дадат предложения, които да дефинират възможните допирни точки между двете системи за проследяемост. Предложението за провеждане на среща в такъв формат беше отправено към МЗХ от 14 национално представени браншови организации от хранителната индустрия и разгледано на редовното заседание на Националния съвет по храните на 9 октомври т.г.
Всички участници в срещата се обединиха около разбирането за необходимостта от повишаване на проследимостта и намаляване на нелоялните и незаконни практики при търговията с храни, които създават неравнопоставеност по отношение лоялните бизнес оператори, вредят на фиска и подкопават потребителското доверие. Същевременно бизнесът отправи препоръка за по-ясно дефиниране на критериите за определяне на стоките, които попадат в обхвата на действие на Наредбата и изготвяне на изчерпателен консолидиран списък със съответните стокови групи, които подлежат на такъв контрол. Към момента Наредбата е приложима само за превоз на стоки от и за територията на друга държава-членка на ЕС. От 1 януари 2024 г. тя ще регламентира и декларирането на превози на стоки и във вътрешността на страната. От бранша изтъкнаха необходимостта от по-широка разяснителна дейност сред заинтересованите лица с цел коректното техническо прилагане на изискванията на поднормативния акт.
„Анализите на НАП сочат, че вече има положителни резултати за фиска от прилагането на новите правила от Наредбата. След 1 януари 2024 г., когато влизат в сила и текстове, регламентиращи декларирането на превозите на стоки в страната, очакваме още по-ефективен фискален контрол и повишаване на събираемостта. Промените в Наредбата са направени с цел превенция на измамите с ДДС, укриване и невнасянето на данъци“, обясни заместник-изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Георги Димов. Той допълни, че последващите промени на поднормативния акт ще са изготвени в активен диалог с бизнеса, като ще бъдат взети предвид и много от предложенията на браншовите организации.
По време на срещата, директорът на дирекция „Политики по агрохранителната верига“ д-р Илиян Костов информира за стартиралия процес на изготвяне на национална позиция по предложението на ЕК за промяна на регламента за опаковките, предназначени за употреба и досег с храни, като изрази очакване браншовите организации от сектора да изпратят своите становища.
