След влизането на България в Европейския съюз производителите на пилешко месо, за разлика от повечето представители на преработвателния бранш, упорито устояваха на външната конкуренция, покривайки почти изцяло вътрешното потребление с родно производство. Добрата новина е, че дори верижно насложилите се кризи, последвали след ковид пандемията и войната в Украйна, не разклащат този сектор. И този плюс трябва да се отбележи, още повече, че за разлика от други преработватели кланиците и колбасарските предприятия работят основно с българска суровина.
Ако сравним данните на статистиката от 2019 г. с тези от тази година (към този момент е отчетен периодът януари- август), ще видим, че производството на пилешко месо е почти без промяна. През цялата 2019 година от кланиците са излезли 104 993,5 тона птиче месо кланично тегло, докато за 8-те месеца на тази година отчетените количества са близо 80 хил. тона (79 426,6 т). До края на годината остават цели 4 месеца, а около празниците потреблението неизбежно расте, така че е възможно тазгодишното производство дори да нарасне.
При отглеждането на патици пък очевидно, че бъде отчетен ръст, тъй като за 8-те месеца на тази година от кланиците са излезли 15 786 тона месо, докато за 12-те месеца на 2019 г. количествата са били 18 319 т. , сочат актуалните данни на агростатистиката.
Интересни са данните и за вноса и износа на пилешко месо. През миналата година например в страната са влезли 98 273 т бели меса (пилешко и заешко месо), докато българският износ възлиза на 42 387 т. Експертите отбелязват ръст на експорта със 7,11%, така че има шансове за разширяване на пазарите.
Цялото промишлено българско производство през 2022 г. е достигало 119 262 т. И понеже отчетеното вътрешно потребление е 175 980 т, затова се разчита и на външна продукция, основно от ЕС. Експертите отбелязват също как през 2022 година вътрешното потребление на птиче месо и субпродукти (вкл. втлъстен черен дроб) леко се е увеличило (малко под 1%) в сравнение с потреблението през 2021 година.
Единственият проблем за бранша остава опасността от птичи грип, който и тази есен започна бавно да се разпространява сред сравнително средни по големина птицеферми. Бизнесът силно се надява да не се повтори кризата от 2018 г., когато десетки големи стопанства в страната бяха принудени да унищоживат цели ята.
