Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев обсъди с европейския комисар по здравеопазване и безопасност на храните Стела Кириакиду темите за борбата с Африканската чума по свинете, хуманното отношение към животните и устойчивата употреба на продукти за растителна защита на среща в МЗХ. На срещата присъстваха заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев, представители на БАБХ, ИАСАС, ЦОРХВ и др.
По темата за Африканската чума по свинете бяха представени предприетите в България след 2018 г. множество законодателни и оперативни мерки за превенция и управление на заболяването. Към момента в страната е налице стабилна законодателна рамка, която осигурява превенция, ранно откриване и контрол. България работи в тясна комуникация със съседните страни за създаване на единна рамка за контрол на заболяването, особено в граничните райони. Разработен е и се прилага План за контрол и предотвратяване разпространението на АЧС - стратегически документ, с които се въвежда мултидисциплинарен подход и тясно сътрудничество между всички заинтересовани страни за координираните усилия за борба с болестта.
Внос на животински продукти от трети страни
По отношение на хуманното отношение към животните от МЗХ бе отчетено, че към настоящия момент актуални за обсъждане в сектор „Животновъдство“ са новите предложения на ЕК, за изменение на законодателството в областта на хуманното отношение към животните. Експертите представиха позицията, че трябва да бъдат налагани еквивалентни правила върху вноса на животински продукти от трети страни, свързани с начина на отглеждане на животните, от които се добиват тези продукти, както и че са нужни компенсации за фермерите и достатъчно дълги преходни периоди от време за адаптация към новите правила.
На срещата от МЗХ бе представена позицията на България по предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита. Експертите изтъкнаха, че България не подкрепя задължителни правно обвързващи цели за намаляване на риска от употребата на пестициди. Основната причина за това е, че около 85% от обработваемата земя в страната ни е заета със зърнено-житни култури (пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес) и слънчоглед. При тях се употребяват ПРЗ само при необходимост, затова при отглеждането им е трудно да се намали броят на третиранията. Ако заложените цели останат правнообвързващи, видовото разнообразие на отглежданите култури в страната ще се промени и ще компрометира продоволствената ни сигурност.
Нови геномни техники
Във връзка с темата за управление на хранителните отпадъци бяха представени заложените цели в Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни (2021 - 2026 г.). Министър Вътев коментира, че в България вече от 11 г. работи Българска хранителна банка, която си е поставила за цел да предотвратява изхвърлянето на излишната, но годна храна.
На срещата бе обсъдено и предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники, и храните и фуражите от тях. Министър Вътев изтъкна, че България разполага с високо квалифицирани учени, които работят в това иновативно поле.
"Бих искала да благодаря на министър Вътев за срещата в София днес и за изключително плодотворната дискусия. България е важен партньор за нашата работа в областта на безопасността на храните и стратегията „От фермата до трапезата“. Диалогът и сътрудничеството са от решаващо значение за ключовите области, които обсъждаме, включително устойчивата употреба на пестициди и растителни репродуктивни материали, новите геномни техники и намаляването на хранителните отпадъци. Очаквам да работя в тясно сътрудничество с България за постигането на напредък по тези важни инициативи“, заяви комисар Кириакиду.
Министър Вътев благодари за проведения разговор и заяви готовност дискусията по поставените въпроси да продължи, включително в рамките на предстоящите заседания на Съвета по земеделие.
