Ако преди повече от десет години мандрите преработваха над 1 милиона тона българско мляко годишно, данните за 2022 г. убедително показват как и този бизнес постепенно загива, въпреки окрупняването на животновъдните ферми. Само преди дни Министерството на земеделието и храните представи актуалните данни за производството на българска млечна суровина и за вноса от Европа през 2022 г. и за полугодието на 2023 г., основавайки се на актуалната статистика от НСИ.
Според тези данни през миналата година в млекопреработвателните предприятия са преработени 690 449 хил. литра мляко, от които 667 141 хил. литра е българското и малко над 23 хил. литра – вносното.
Тази година обаче се отчита огромен ръст при вноса, като данните са предварителни и дават представа за количествата суровина, влезли в страната за периода януари – юли 2023 г. Общият внос не само на сурово мляко, но и на млечни продукти в България се е покачило с 25,6 хил. тона, или 27,5% на годишна база и това се дължи главно на повишените доставки на неконцентрирани мляко и сметана с 21,3 хил. тона, четем в доклада.
Животновъдите искат среща с агроминистъра
Експертите са сравнили количествата внесени неконцентрирани млека и сметана за седеммесечието на 2022 г. със същия период през 2023 г. Резултатите са направо стряскащи – ръстът е с 54,4%, или цели 60,4 хил. тона, при 9,5% по-ниска средна вносна цена. И това според специалистите е свързано основно с по-големите доставки на продукти, предназначени за влагане в производството на млекопреработвателните предприятия и други предприятия от хранителновкусовата промишленост, които са благоприятствани от високото предлагане и понижаващите се цени на млякото на европейския пазар през настоящата година. В същото време мандрите отказваха да изкупуват българско мляко, което нанесе огромни поражения върху сектора.
В рамките на седемте месеца на 2023 г. в страната са внесени 39,1 хил. тона неконцентрирани мляко и сметана с масленост до 6%, които не са в директни опаковки за крайно потребление (с 15,9 хил. тона повече на годишна база). Количествата са доставени предимно от Унгария, Румъния, Полша и Нидерландия.
Колкото до общия внос на суровина и на млечни продукти, внесени към края на юли тази година, то се наблюдава увеличение на вноса както от държави членки на ЕС - с 27,8%, така и от трети страни – с 22,7%. Основни доставчици на мляко и млечни продукти от ЕС за периода са Румъния (26,1 хил. тона), Унгария (21,7 хил. тона), Полша (17,3 хил. тона), Германия (16,2 хил. тона) и Нидерландия (8,7 хил. тона), а от страните извън Съюза - Сърбия (4,6 хил. тона) и Украйна (1,4 хил. тона).
Анализът дава разбивна на вноса и през 2022 г., когато влезлите соличества неконцентрирани млека и сметана са били само със 7,5% повече в сравнение с предходната 2021 г. година. Това формира около 41% от целия импорт на млечни продукти. Тогава е отчетен и по-голям внос на сирена - с 4,9%, докато при останалите млечни продукти се наблюдава намаление на доставките в границите от 1,5% до 13,7% спрямо 2021 г., най-значително при концентрираните мляко и сметана.
Предварителните данни за периода януари - август 2023 г. при преработката суровина от мандрите показват увеличение на общо преработеното мляко с 6,3% спрямо същия период на 2022 г., до 499 978 хил. литра. Преработката на краве мляко нараства с 6,4%, до 467 148 хил. литра, в т. ч. 443 475 хил. литра изкупено от български производители (+3%). Това се отразява в повишение на общото производство на сирена от краве мляко, в което се влага най-голямо количество млечна суровина, с 4,1% на годишна база.
В рамките на периода производството на останалите основни млечни продукти се свива с между 1,2% и 14%, найчувствително при сметаната и маслото. Но пък при производството на имитиращи продукти спадът продължава, като за осемте месеца на 2023 г. той е с 4,7% под отчетеното по същото време на 2022 г.
