Чесънът е една от най-старите и целебни зеленчукови култури, отглеждани от човека и известна от 5000 години. Едва ли има кухня по света, която да не използва ароматното и пикантно растение, но отглеждането му е свързано с много тайни.
Чесънът отстъпва по размери на лука, но съдържа много повече полезни вещества – 18 химични елементи, почти всички витамини, фосфорна, силициева и сярна киселини, растителни протеини, полизахариди, мазнини, глюкозиди, пектинови вещества, фитонциди, природни антибиотици и антиоксиданти. Присъстващите в състава му алицин и адонизит помагат за разреждане на кръвта и предотвратяват образуването на тромби.
Чесънът може да се засажда предзимно и пролетно, което зависи от сорта. Установено е, че зимният чесън съдържа по-голямо количество полезни вещества, но може да се съхранява по-кратко. При правилна агротехнология е възможно без особени затруднения да се получат добри добиви – всичко зависи от региона, условията и грижите при отглеждане, както и от правилния избор на сорт.
Студът не е беда за зимния чесън
Зимният чесън може да издържи температури до -25 градуса по Целзий. Това съвсем не променя факта, че скилидките трябва да се вкоренят преди замръзване на почвата. Невкоренените замръзват при -10 градуса. По-ранното засажданене е по-добър вариант, защото няма значение, че при замръзване ще загинат надземните части – корените ще оцелеят и през пролетта зелените стъбла ще се появят отново.
Ако топлите дни отстъпят място на студовете, тогава дори при ново затопляне ще е твърде късно да заждаме зимния чесън. Оптималното време е тогава, когато температурата на горния почвен слой е около +12 градуса. При тази температура и нужната влажност на почвата за около 20-на дни скилидките вече ще са пуснали корени и реколтата ще бъде максимална.
През пролетта корените на зимния чесън започват да се развиват и растат при температура +1 градус. При благоприятни условия могат да достигнат дължина от 17-22 см, което определя и развитието на зелената маса.
Конкретни срокове за засаждане не могат да се определят – това зависи от климатичните зони на региона и конкретните климатични условия.
Различните сортове зимен чесън имат различен вегетационен период. При стрелкуващите той е 110-129 дни.
Как се размножава зимният чесън?
Зимният чесън се размножава по 2 начина – със скилидки и луковици. Характерното е това, че няма кръстосано опрашване и сортовите особености определят разнообразието. Факт е също, че може да се изроди, но това се случва само тогава, когато продължително се използват само скилидки за размножаване. С помощта на въздушните луковички можем да подновим посадъчния материал – от тях израстват единични луковички. Те нямат контакт с почвата, откъдето идват всички болести по чесъна.
Важно е да знаем, че пълноценни луковички с повече скилидки се получават през втората година. През първата израстват само с една симетрична скилидка, която има сравнително малки размери – това е най-ценният посадъчен материал.
Чесънът, размножаван чрез скилидки, започва да се изражда след третата и четвъртата година. Тогава трябва да подменим посадъчния материал.
Кой какво обича?
Чесънът обича леки песъчливи и глинесто-песъчливи почви, а също черноземи. При други условия почвата трябва да се обогати с пясък и да се мулчира с добре угнил оборски тор, но не трябва да забравяме, че реагира много лошо на неугнила органична материя. Не се допуска внасяне на пресен оборски тор, а също и неугнил компост.
Освен да бъде лека и плодородна, почвата за чесъна трябва да бъде добре водо- и въздухопропусклива, с неутрална или леко кисела реакция (рН 6,7-7,0).
Мястото трябва да бъде слънчево и равно или с лек наклон. В ниските участъци може да се получи загниване от застоялата вода, а на сянка боледува и луковиците не се развиват добре.
Най-добрите предшественици на чесъна са бобовите и тиквови култури, както и зелето, но най-важен е правилният избор на сорт.
Зимният чесън може да се отглежда на едно и също място три години, а след това започва да боледува и остава дребен. Връщането на същото място може да стане едва след 4 години.
