На 24 август изтича срокът, в който фермери и всички фирми, свързани с производството и търговията на плодове и зеленчуци, могат да представят в Министерството на земеделието и храните своите идеи и предложения по насоките за кандидатстване за едно от направленията в Националния план за възстановяване и и устойчивост (съкратено ПВУ). Говорим за процедура BG-RRP-6.006 „Центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци“, където ще се финансират проекти на фермери и организации на производители, стимулиращи градинарите да изградят повече модерни бази за пакетиране и съхранение на реколтата си, за да я предлагат в приличен вид на пазара.
Минималният на допустимите разходи за едно предложение е 300 000 лв., а максималният - е 2 346 960 лв., като субсидията за едно предложение, изисквана от един кандидат, не може да превишава 1 173 480 лв. Финансовата помощ за одобрени предложения за един проект е 50 на сто от общия размер на допустимите разходи, като е важно да се знае, че разликата между пълния размер на допустимите за подпомагане разходи и размера на безвъзмездната финансова помощ се осигурява от кандидата и това съучастие може да бъде само в парична форма.
Одобрените проекти трябва да се приключат до 18 месеца от датата на подписването на договора за финансиране, но не по-късно от 30 юни 2025 г. По отношение на конфликтите на интереси, ако канидидатите с подобни проекти са свързани със служители на МЗХ или ДФЗ или на работили до една година преди кандидатстването си в тези ведомства, те нямат право да участват за подобно подпомагане!
В насоките за кандидатстване са изброени 71 плодове и зеленчуци, за които изграждането на подобни бази за пакетиране ще бъдат субсидирани – освен добре познатите български плодове и зеленчуци в тези центрове ще се съхраняват също ядки, гъби, десертно или френско грозде, касис, арония и мн. др.
Кандидатите – фермери и признати организации на плодовете и зеленчуците, трябва да са регистрирани по наредба 3 преди 30 септември 2022 г.
При оценката на проектите, чийто максимум е 60 точки, 10 т. ще получават кандидатите, които произвеждат и изграждат центровете си в областите Благоевград, Пловдив, Кърджали или Смолян. Седем точки ще се дават за овощари и градинари от области Пазарджик, Бургас, Хасково, Сливен и Кюстендил. Пет точки ще се оценяват центровете за съхранение в административните области Стара Загора, Шумен, Силистра, Варна, Ловеч и Търговище.
Най-много 15 точки ще се дават на проекти на групи или организации на производители, одобрени от МЗХ. Кандидатите трябва да имат регистрация като земеделски стопанин за следните стопански години (2019/2020, 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023). За групите и организациите на производителите те трябва да са признати от министъра на земеделието и храните не по-късно от 30 септември 2020 г.
Ето какви точки ще се дават при съотношение между заявената стойност на ПИИ и средноаритметичният размер на нетните приходи от продажба на продукция на кандидата от последните три завършени финансови години (2020, 2021 и 2022 г.):
* по-малко или равно на 2 – 10 точки;
* по-голямо от 2 и по-малко или равно на 3 – 9 точки;
* по-голямо от 3 и по-малко или равно на 4 – 8 точки;
* по-голямо от 4 и по-малко или равно на 5 – 7 точки;
* по-голямо от 5 и по-малко или равно на 6 – 6 точки;
* по-голямо от 6 и по-малко или равно на 7 – 5 точки;
* по-голямо от 7 и по-малко или равно на 8 – 4 точки;
* по-голямо от 8 и по-малко или равно на 9 – 3 точки;
* по-голямо от 9 и по-малко или равно на 10 – 1 точка.
Пет точки ще се оценяват проекти с представени всички изискуеми документи, издадени от компетентните органи по околна среда по реда на ЗООС, ЗБР и ЗВ, както и разрешение за строеж/разрешение за поставяне (когато е приложимо за съответното ПИИ). Важно: условието се счита за изпълнено при предоставяне на всички изискуеми, съгласно инвестицията документи.
Оценка от 10 точки ще се дават, ако най-малко 20% от одобрените за подпомагане разходи, включени в предложението за изпълнение на инвестиции, са за доставка и монтаж на машини, оборудване и инсталации за производството на енергия от фотоволтаични системи за собствено потребление.
Финансова помощ не се предоставя за инвестиционни проекти, които не отговарят на разпоредбите на Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие или/и Закона за водите. Оценката за това съответствие трябва да е извършена и разрешението за изпълнение на съответния инвестиционен проект да е издадено и предоставено най-късно в срока по т. 4 от раздел 18 „Ред за оценяване на предложения за изпълнение на инвестиции“. Не се отпуска финансиране и ако за същите инвестиционни разходи кандидатът е получил публична финансова помощ от държавния бюджет или от бюджета на Европейския съюз.
За да подлежат на подпомагане по реда на настоящата процедура, кандидатите представят таблица на заявените разходи и производствена програма съгласно Приложение № 2 от насоките. Предвидените количества продукция в производствената програма следва да съответстват на капацитета на активите, използвани при съхранение и подготовка за продажба на продукцията, за чието подпомагане се кандидатства. В случаите на предвидена продукция в производствената програма, добивана от трайни насаждения, не се допуска доказване на съответствие с условието с намерение за засаждане на съответните култури от кандидатите по предложението за изпълнение на инвестиции.
Предложенията за изпълнение на инвестиции се изпълняват върху имот – собственост на кандидата, а когато имотът не е собственост на кандидата, към предложенията се прилагат документи за:
6.1. учредено право на строеж върху имота за срок не по-малко от 5 години, считано от датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестиции, когато е учредено срочно право на строеж – в случай на кандидатстване за разходи за СМР за изграждане на нов строеж, надстрояване и/или пристрояване на съществуващ строеж за които се изисква разрешение за строеж съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ).
6.2. документ за ползване на имота за срок не по-малко от 5 години, считано от датата на подаване на проектното предложение – в случай на кандидатстване за разходи за:
а) закупуване и/или инсталиране на нови машини, оборудване и съоръжения, необходими за съхранение и подготовка на продукцията за продажба и/или обновяване на сгради и/или помещения, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж съгласно ЗУТ;
б) СМР извън случаите по т. 6.1.
Към предложенията за изпълнение на инвестиции, включващи разходи за строителномонтажни дейности, се прилагат:
а) заснемане на обекта/съоръжението и/или архитектурен план на сградата, съоръжението, обекта, който ще се изгражда, ремонтира или обновява, когато за предвидените СМР не се изисква одобрен инвестиционен проект съгласно ЗУТ;
б) подробни количествени сметки за предвидените СМР, заверени от правоспособно лице;
в) влязло в сила разрешение за строеж, когато издаването му се изисква съгласно ЗУТ;
г) становище на главния архитект, че строежът не се нуждае от издаване на разрешение за строеж, когато издаването му не се изисква съгласно ЗУТ.
За предложения за изпълнение на инвестиции, включващи само заявени за подпомагане разходи за закупуване и/или инсталиране на нови машини, оборудване и съоръжения, необходими за подготовка на продукцията за продажба, за които съгласно техническа спецификация се изисква поставяне в затворени помещения, кандидатът предоставя документ за собственост или документ, доказващ правно основание за ползване за не по-малко от 5 години от датата на подаване на проектното предложение, на сградите или помещенията, където ще бъдат поставени или монтирани.
Към предложенията за изпълнение на инвестиции се представя описание на технологичния процес и техническа спецификация на активите, включени в предложението за изпълнение на инвестиции, от която да е виден капацитетът на активите, чието предназначение е свързано с подготовка на продукцията за продажба.
Капацитетът на съоръженията и сградите за съхранение на селскостопанска продукция, за които се предоставя финансова помощ, трябва да съответства на размера на произвежданата продукция. Съответствие с условията по т. 9 и т. 10 се доказва от кандидата чрез попълване на информация в раздел 8 „Допълнителна информация“ от формуляра за кандидатстване в ИСМ-ИСУН 2020.
Инвестицията може да бъде свързана с производството на енергия от възобновяеми източници за целите на функциониране на центъра за подготовка на продукцията за продажба, при условие че това производство не превишава средното годишно потребление на горива или енергия. Когато инвестициите са в полза на производството на електроенергия от фотоволтаични системи, производствените съоръжения служат само на собствените нужди от енергия на крайният получател и производственият им капацитет не надвишава еквивалента на комбинираното средногодишно потребление на топлинна енергия и електроенергия от кандидата.
Към проектното предложение се прилага анализ на изпълнението на условията по точка 12 от насоките, изготвен и съгласуван от правоспособно лице. В анализа изрично следва да се посочи:
а) Икономии в годишното потребление на първична енергия в MWh/година - Общо намаление на годишното потребление на първична енергия за подпомаганите субекти вследствие на подкрепа от мерки по линия на Механизма. Базовото равнище се отнася до годишното потребление на първична енергия преди намесата, а постигнатата стойност се отнася до годишното потребление на първична енергия за годината след намесата. За процесите в предприятията годишното потребление на първична енергия се документира въз основа на съответни технически спецификации.
б) Инсталиран допълнителен оперативен капацитет за енергия от възобновяеми източници в MW - Допълнителен капацитет, инсталиран за енергия от фотоволтаични системи в резултат на подкрепата от мерки по линия на Механизма, който функционира (т.е. свързан е с мрежата, ако е приложимо, и е напълно готов за производството на енергия или вече произвежда енергия). Производственият капацитет се определя като „нетната максимална електрическа мощност“, както е определена от Евростат (максималната активна мощност, която може да се подава непрекъснато, при напълно работеща централа, в точката на изхода (т.е. след приспадане на електрозахранването за спомагателните инсталации и загубите в трансформаторите, които се считат за неразделна част от централата).
Ето и допустимите разходи по тази процедура:
1. Разходи за изграждане, ремонт и/или реконструкция на сгради и други недвижими активи, свързани със съхранение и/или подготовка на продукцията за продажба.
2. Разходи за закупуване на машини, съоръжения и оборудване, използвани за съхранение на продукцията.
3. Разходи за закупуване на машини, съоръжения и оборудване, чието предназначение е свързано с подготовка на продукцията за продажба.
4. Разходи за покупка на специализирани транспортни средства, включително хладилни такива, за превоз на продукцията, произвеждана от кандидата, както и машини използвани за вътрешно цехов и вътрешнозаводски транспорт, които се придвижват само на територията на местата в които се съхранява и подготвя за продажба продукцията, предвидени са за извършване на специфични дейности в него и не са предназначени да се придвижват по пътищата (например: електокари, мотокари, газокари, товарачи).
5. Разходи за доставка и монтаж на машини, оборудване и инсталации за производството на енергия от фотоволтаични системи за собствено потребление.
6. Разходи за оборудване, предназначено за складиране на продукцията, като например палетни колички, фолиращи машини, бокспалети, каси, щайги и др.
Важни условия за допустимост на разходите:
1. Дейностите и разходите по предложението за изпълнение на инвестиции са допустими за подпомагане, ако са извършени след подаване на предложението за инвестиции ПИИ.
2. За да бъдат допустими разходите по настоящата процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ трябва да са необходими за изпълнението на проекта, да са приемливи, обосновани и да отговарят на принципа на добро финансово управление, по-специално от гледна точка на икономичността и ефикасността.
3. Оценката на основателността на предложените за финансиране разходи, посочени в Раздел 14.1 „Допустими разходи“, се извършва от оценителна комисия по чл. 10 от Постановление № 114 на МС от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост, чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от ДФ „Земеделие“ пределни цени/референтни разходи за допустими за финансиране активи, дейности и услуги и/или сравняване с индикативна/и оферта/и.
4. Списък с активи, дейности и услуги, за които са определени пределни цени/референтни разходи, е включен в Приложение № 4.
5. За всеки заявен за финансиране разход по Раздел 14.1 „Допустими разходи“, кандидатът представя една независима оферта, която съдържа наименованието на оферента, датата на издаване на офертата, подпис на оферента (допустимо е да е подписана с КЕП на представител на оферента), подробна техническа спецификация на активите/количествено-стойностна сметка на активи/услугите, цена в левове или евро с посочен ДДС.
6. Оценителната комисия извършва съпоставка между размера на заявения и определените пределни цени/референтни разходи към условията за кандидатстване и одобрява за финансиране разхода до по-ниския размер.
7. В случаите по т. 5 оферентите, когато са местни лица, следва да са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, а оферентите – чуждестранни лица, следва да представят документ за правосубектност съгласно националното им законодателство. Оферентите на СМР, местни и чуждестранни лица, трябва да бъдат вписани в Централен професионален регистър на строителя съгласно Закона за Камарата на строителите и да могат да извършват строежи и/или отделни видове строителни и монтажни работи от съответната категория съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите.
8. Когато за заявения за финансиране разход, кандидатът е представил повече от една оферта, оценителната комисия одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер.
9. В случаите когато предложението за изпълнение на инвестиции включва разходи за закупуване на специализирани транспортни средства по т. 4 от Раздел 14.1 „Допустими разходи“, кандидатът посочва в т. 8 „Допълнителна информация, необходима за оценка на проектното предложение“ към формуляра за кандидатстване в ИСМ-ИСУН 2020, място за домуване на транспортното средство за времето, за което няма да се използва за целите на проекта.
10. Размерът на допустимите разходи по т. 6 от Раздел 14.1 „Допустими разходи“ не може да надхвърля 15 % от общия размер на допустимите разходи по т. 1-5, включени в предложението за изпълнение на инвестиции.
11. Финансова помощ се предоставя в рамките на наличните средства по тази процедура под формата на възстановяване на действително направени и платени допустими разходи.
ВАЖНО!!! След сключване на договора за финансиране, крайните получатели трябва да представят оферти и договор с избрания оферент, съгласно изискванията на договора за предоставяне на помощта и/или условията за изпълнение.
Не се подпомагат като самостоятелни предложения за изпълнение на инвестиции или дейности:
а) събарянето на стари сгради и производствени съоръжения;
б) закупуване на специализирани транспортни средства.
По тази процедура няма да се подкрепят още:
11.1. дейностите и активите, свързани с изкопаеми горива, включително използване надолу по веригата;
11.2. дейностите и активите по схемата на ЕС за търговия с емисии, при които прогнозните емисии на парникови газове не са по-ниски от съответните референтни стойности;
11.3. дейностите и активите, свързани със сметища, инсталации за изгаряне на отпадъци и заводи за механично-биологично третиране;
11.4. дейностите и активите, при които дългосрочното обезвреждане на отпадъци може да причини вреда на околната среда.
Към този момент най-много предложения по насоките за кандидатстване са подадени от Асоциацията на земеделските производители в България, като голяма част от тях са одобрени от администрацията.
Одобрено е следното предложение:
Липса на яснота и съществени пропуски във всички процедури по отношение на прилагането на режима на ЕС на държавни помощи. Предвид големия брой режими на прилагани допустими държавни/минимални помощи в сектора на селското стопанство от една страна, който нарасна след пандемия от Ковид-19 и войната в Украйна, сложността за фермерите в тяхното разграничаване от познатите им субсидии по Стълб 1 и подкрепата по Стълб 2 на ОСП (за компенсаторни и инвестиционни мерки), нуждата от предоставянето на достъп преди подаването на предложението за изпълнение на инвестиции (ПИИ) до официална информация за потенциалните КП (за да могат да определят предварително какъв е размерът на получените от тях през годините държавни помощи и/или de minimis, и за да определят възможното ниво на подпомагане, което биха могли да получат за даден ПИИ), а от друга страна- ДФЗ-РА администрира/изплаща и контролира достигането на определени прагове при държавните/минимални помощи в сектора на селското стопанство и би могла да облекчи администрирането на изискванията в областта на тази материя, без да се налага от земеделските стопани излишно и ненужно да събират, описват и калкулират тези помощи, АЗПБ счита за целесъобразно и много важно да предложи на МЗм в Условията за кандидатстване (УК) по всички горецитирани процедури да бъдат изрично посочени:
в т. „Приложим режим на държавни помощи“ изречение „Безвъзмездното финансиране представлява държавна помощ по см. на чл. 107, пар. 1 от Договора за функциониране на ЕС“, след което да е „По отношение на направлението ще се приложи режим на държавна помощ в съответствие с чл. 14 на Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз.“;
* кои са тези държавни и минимални помощи, които ще трябва да бъдат съблюдавани при определянето на допустимия праг на държавна помощ, вкл. за кои години/период ще се гледат (конкретно посочване на Регламенти и др. правни актове, по които се отпуска дадената държавна/минимална помощ);
* кои са видовете държавни помощи с/без натрупване и какъв е начинът на натрупването/калкулирането на различните държавни помощи, както и на държавните помощи с минималните помощи;
* кои прагове на държавни помощи се съобразяват - конкретно посочване на стойност и рефериране към правни актове на ЕС и РБ, както и изрични текстове дали и как получените други държавни помощи (вече дефинирани кои и за кой период) ще се изваждат от дефинирания праг;
* на какво ниво ще се прилага определянето на прага на държавни помощи- за дадена стопанска дейност (има стопанства упражняващи повече от една дейност- пример:
производство на селскостопанска продукция и преработка), на ниво земеделско стопанство или за конкретните заявени инвестиции от ПИИ (каквото е предвиждането на настоящата Декларация за държавни помощи), или на ниво вече стартирал по-всеобхватен инвестиционен проект (част от чиито активи се финансират по ПРСР в режима на групово освобождаване, държавните инвестиционни схеми на ДФЗ, чрез схемата за преотстъпен корпоративен данък и др., и за какъв период), от който заявяваните в ПИИ допустими разходи са само част;
* как ще се определя натрупването, съгласно чл. 8, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2022/2472 и какво предвижда МЗм (във връзка със задължението на министъра на земеделието по чл. 7 от Постановление № 157 от 7 юли 2022 г.) да се взема предвид при определяне дали са спазени предвидените в член 4 от Регламент (ЕС) 2022/2472 прагове за уведомяване – „…подпомаганата дейност или проект или предприятие…“.
* да се включи в Насоките определение на „инвестиционен проект“ по смисъла на чл. 4, ал. 1, буква а от Регламент (ЕС) 2022/2472;
* да се добавят изрични текстове в УК, в които СНД регламентира предоставянето на предварителен достъп до регистър в информационната система на ДФЗ за всеки кандидат, който да има и калкулатор за сумиране/натрупване на предварително дефинираните и в изрично посочен какъв срок получени държавни/минимални помощи (тъй като ДФЗ е администратор и публикува информация за всяка отпусната индивидуална помощ съгласно член 9, параграф 1, буква „в“, т. (i) от Регламент (ЕС) 2022/2472);
* да отпадне изискването към кандидатите по процедурите да попълват декларация за получени държавни помощи в раздел Е-декларации към формуляра за кандидатстване в ИСМ-ИСУН 2020 (Приложение № 1 - Декларация за получени държавни помощи), а ДФЗ като администратор на изплащаните държавните помощи да прави служебна проверка за размера на получените държавни/минимални помощи на ниво кандидат и служебно да определя не/достигането на допустимия праг, както използва именно посочения тук по-горе калкулатор за получени държавни помощи за даден земеделски стопанин (съществуват алтернативи на настоящото предложение, които е подходящо да бъдат съвместно обсъдени с ДФЗ и МЗм в рамките на ТРГ).
За по-голяма яснота на кандидатите, предлагаме и в Условията за изпълнение (УИ), в проекто-образеца на Договор по всички горецитирани процедури да бъде изрично записан следния текст, който Министерство на финансите дава в общ (за всички СНД) образеца на „Договор за финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост за изпълнение на инвестиция по [компонент…, инвестиция … ] от Плана за възстановяване и устойчивост“ :
„Безвъзмездното финансиране по този договор представлява държавна помощ по см. на чл. 107, пар. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз.“, а изречение 2-ро след това да е референцията към конкретния/те текст/ове, определящи правния режим на съответната помощ. Освен това, в УИ в Приложението (също разработено по образец на МФ) „Общи условия към договорите за финансиране на крайни получатели по Механизма за възстановяване и устойчивост Компонент:
Устойчиво земеделие Инвестиция „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“, последният абзац на „ Член 9. Счетоводно отчитане, проверки, съхраняване на документация“ гласи: „В случаите, когато предоставеното финансиране представлява държавна помощ, срокът на съхранение е винаги 10 години от датата на предоставяне на инцидентната помощта ad hoc или от датата на предоставяне на последната помощ по схемата за помощ.“, без отново да е категорично ясно, че БФП по тук дискутираните процедури ще се считат за държавна помощ.
2. Необходимост от гъвкавост в подхода за приоритетни сектори. Отчитайки от една страна основната цел на Фонда (цитирана в т. 7) и поставеният в него фокус „изцяло върху реализацията на зелени и цифрови инвестиции, които ще позволят адаптиране на стопанствата към климатичните промени, екологизация на производствените практики, по-ефективно използване на ресурсите“, следва да отбележим факта, че нито в текста на НПВУ, нито в самия текст на Фонда е идентифицирано приоритизирането на конкретни култури и животни от сектор „Плодове и зеленчуци“, сектор „Животновъдство“ и сектор „Етеричномаслени и медицински култури“. От друга страна, в контекста на аргументите и предложенията ни по т. 7- т. 9, считаме, че така предложения изричен списък в процедурите „модернизация“ и „центрове“ е субективен, неподходящ, неотговарящ на заложените цели на Фонда и създаващ изкуствени бариери към КП, както и утежняващ излишно административната тежест. В тази връзка предлагаме същият да отпадне, да се запази само сектор „Плодове и
зеленчуци“, сектор „Животновъдство“ и сектор „Етеричномаслени и медицински култури“ и отново да важат предложенията ни по т. т. 7- т. 9.
Уеднаквяване на изискванията за допустимост за кандидатите земеделски стопани и групи на производители (ГП)/организации на производители (ОП). В процедурите за „модернизация“ и „води“ се изисква кандидатите земеделски стопани (а в процедурата за „модернизация“ и за членовете на кандидати –ГП или ОП) „да са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) (Наредба № 3/1999 г.), като това условие трябва да бъде изпълнено и за предходната стопанска година – 2021/2022“. В същото време в процедурата за „центрове“ се вижда неравнопоставеността в изискването и липсата на единен подход, изразяващи се в:
а/ изискването за кандидатът земеделски стопанин към датата на подаване на ПИИ да е регистриран като земеделски стопани по Наредба № 3 от 1999 г. и че ще бъде допустим за подпомагане, ако е регистриран за първи път по реда на Наредба № 3 не по-късно от 30 септември 2022 г.;
б/ към кандидати ГП/ОП има само едно изискване- да са признати от министъра на земеделието, докато по процедурата за „модернизация“ се изисква да са признати от министъра на земеделието и в тях членовете да са само земеделски стопани.
С оглед постигане на заложените цели и индикатори на инвестиция C6.I1 от НПВУ, гарантирането на равнопоставеност и единен подход към КП по трите процедури, както и елиминиране на съмненията за опитите на администрацията към удовлетворяването на конкретни частни интереси, както и за ограничаването на някои „нездрави интереси“ към усвояване на средства и за да няма изкуствените условия в опит за нагласяване към проекти, АЗПБ предлага да бъде установен следния единен принципен подход в трите процедури:
1/еднакво изискване към кандидатите земеделските стопани и към членовете на кандидати –ГП или ОП: „да са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) (Наредба № 3/1999 г.), като това условие трябва да бъде изпълнено и за предходната стопанска година – 2021/2022“, а в процедурата за „модернизация“ това да важи и за членовете на кандидати – ГП или ОП;
2/еднакво изискване към кандидати –ГП или ОП: „да са признати от министъра на земеделието преди 06.04.2022 г. и в тях членове са само регистрирани по Наредба № 3/1999 г. земеделски стопани “- предложената от нас дата е тази на Решението на МС за одобряване на актуализирания НПВУ на РБ, а подходът заимстваме от някои базови регламенти на ОСП, в които за целите на контрола срещу изкуственото създаване на условия от кандидатите по проекти, се реферира към дати на официално публикуване за първи път на проекторегламенти.
Изключително важно!!! Прието е предложението на АЗПБ при необходимост от изясняване и допълване на текстове по бюджетите по трите процедури. В сегашни си вид в разделите „Общ размер на средствата по процедурата“ не става ясно дали посоченият бюджет е окончателен и дали е възможно при бюджетен недостиг/излишък тези средства да могат да бъдат увеличени/намалени, примерно, чрез прехвърляне на средства между отделните направления. Предлага се да бъдат разписани хипотезите и реда за прилагане.
