Черен, бял, зелен - той е най-разпространената в света кулинарна подправка. Може и да не знаете, но в Европа тя е позната отпреди 4000 години! Произходът й е от Индия. Още в древния Рим пиперът бил толкова ценен, че се използвал като разменна единица – много градове плащали данъците си в пипер. Една торба струвала колкото един човешки живот. Монопола върху търговията държали арабите и строго пазели тайната на пътя до неговата родина.
След гибелта на Римската империя Европа останала без източници и подправката станала изключителна рядкост. Едва когато венецианците сложили ръка върху търговията с нея, изкупувайки я от Александрия, тя отново се появила. Именно нуждата от пипер подтикнала Колумб да се отправи на пътешествие към Индиите – знаете как завършило то: с откриването на Америка...
Черният, зеленият и белият пипер се добиват от едно и също растение от тропиците. Разликата е само в степента на зрялост на зърната и последващата обработка. Зърната на зеления пипер са обрани недобре узрели. Когато зърната станат бледорозови до червени, те се обират и при изсушаване обвивката им става черна – това е черният пипер. А когато обвивката се обели, имаме бял пипер.
Розовият пипер се получава от съвсем различно растение – вид американски ясен. Наречен е пипер заради приликата му по форма и лютивия вкус. Съществува и още един вид – кечуански или китайски пипер. Той се добива от азиатски нисък храст, който ражда кафеникави плодчета. Вътрешността им е пълна с малки черни семенца. Използват се узрелите и напукани плодове заедно със семенцата.
Пиперите имат остър лютив вкус. Белият е по-мек от черния, зеленият и розовият са по-деликанти и по-щадящи стомаха. Кечуанският е дъхав и екзотичен.
Различните видове често се комбинират в смеси, но нито едно барбекю или скара не минават без черен пипер. Розовият е подходящ за рибни ястия, пиле, както и за някои екзотични десерти. Използва се и за декорация. Зеленият е предпочитан за салати и дресинги. Кечуанският се използва в супи, задушени меса и риби.
Най-добре е пиперът да се купува на зърна и да се смила непосредствено преди употреба. Зеленият трябва да се съхранява в плътно затворени бурканчета и да не се смесва с други подправки в шкафа. За да се съхрани аромата на тази подправка, добре е тя да се държи на тъмно и на хладно.
