Освен че разходите за производство остават над средните за дългосрочен период и цените на някои селскостопански стоки намаляват, през пролетта земеделските стопани в ЕС се сблъскват с разнообразни и трудни метеорологични условия, което води до намаляване на прогнозираните добиви и качеството на някои селскостопански стоки. Въпреки това на хоризонта се появяват някои ранни признаци на подобрение. Например торовете станаха по-достъпни след спада на цените на природния газ. Макар и все още над общия темп на инфлация, инфлацията на храните в ЕС започва да се стабилизира. Публикуваното на 14 юли от Европейската комисия издание на доклада за краткосрочните перспективи на селскостопанските пазари в ЕС за лятото на 2023 г. представя най-новите тенденции и перспективи за селскостопанските пазари.
Неблагоприятните метеорологични явления през пролетта - засушавания или прекомерни валежи - доведоха до забавяне на цъфтежа, късна сеитба, повишен риск от вредители или намалена наличност на вода до пълно унищожаване на реколтата в случай на най-тежките събития. Ситуацията е контрастираща в регионите на ЕС.
Ръстът на производствените разходи, наблюдаван след война на Русия в Украйна, се забавя и дори започва да намалява. Въпреки това те остават доста над средните стойности. Някои земеделски стопани все още изпитват финансов натиск и затруднения с паричните потоци.
Във връзка с това Комисията прие пакет за извънредна подкрепа в размер на 330 млн. евро, представен на 23 юни 2023 г. Земеделските стопани от ЕС от Белгия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Португалия, Словения, Финландия и Швеция ще се възползват от тази допълнителна финансова помощ, докато земеделските стопани от България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия ще получат отделна помощ в размер на 100 млн. евро за преодоляване на пазарните дисбаланси. Всички държави могат да допълнят тази помощ от ЕС до 200 % с национални средства. Няколко други мерки, включително възможността за по-високи авансови плащания, следва да подпомогнат земеделските стопани, засегнати от неблагоприятни климатични явления.
Общата макроикономическа ситуация в ЕС продължава да бъде изпълнена с дисбаланси и несигурност. Очаква се инфлацията в еврозоната да достигне 5,4% през 2023 г., като инфлацията при храните ще допринесе за 39% от общото увеличение на цените на потребителско равнище. това продължава да оказва влияние върху решенията на потребителите за покупка, като облагодетелства марките на търговците на дребно и по-евтините продукти в рамките на една и съща категория, например птичето месо пред говеждото. Млечните продукти, пресните плодове и зеленчуци и биологичните продукти продължават да са засегнати от по-слабото търсене. Особено трудно беше и за лозаро-винарския сектор със спада на потреблението на вино, особено на червено и розе, и по-ниския износ в сравнение с историческото ниво, постигнато през последните две години. Ето защо неотдавна Комисията разреши финансирането на кризисна дестилация в подкрепа на производителите на вино в ЕС.
Обработваеми и специализирани култури
Производството на зърнени и маслодайни култури в ЕС може да се увеличи през 2023/24 г. съответно с 5 % и 8 %. Износът на зърнени култури от ЕС би могъл да продължи да нараства, с около 6%, докато вносът на зърнени култури в ЕС, особено от Украйна, се очаква да намалее с 35% спрямо исторически високото ниво, наблюдавано през 2022/23 г. Това се дължи на продължаващата работа по подобряване на логистичните вериги и инфраструктури за украинския внос, но и на по-високото вътрешно производство в ЕС. Подобна тенденция се очаква и при вноса на рапично и слънчогледово семе.
В сектора на захарта се наблюдават рекордни цени, а производството на бяла захар в ЕС за 2022/2023 г. се очаква да бъде с 12% по-ниско спрямо 2021/22 г. В резултат на това вносът на захар в ЕС може да се увеличи. Производството в ЕС може да се повиши през следващата пазарна година, като се очаква увеличение от 15,5 млн. тона, въпреки късното начало на кампанията за сеитба на цвекло. Потреблението на захар в ЕС остава стабилно, независимо от високите цени.
Високите цени оказват контрастно въздействие върху потреблението на пресни плодове и зеленчуци, като пресните праскови и нектарини са засегнати негативно (също поради по-ниското качество), докато пресните домати остават незасегнати, също благодарение на стабилното предлагане на вътрешния пазар.
Животински продукти
Като се имат предвид по-ниските средни цени на суровото мляко и производствените разходи, които все още остават високи, доставките на мляко в ЕС през 2023 г. могат да бъдат с 0,2 % по-ниски от миналата година, тъй като клането вероятно ще се ускори през лятото, за да се балансира финансовото положение на ниво ферма. В някои държави от ЕС вече се наблюдават някои ранни признаци.
Износът на обезмаслено мляко на прах, масло и суроватъчни продукти от ЕС се е увеличил съответно с 33%, 11% и 5% от януари до март 2023 г. Това се дължи на спада в цените на млечните продукти в ЕС и на повишената им конкурентоспособност в сравнение с основните конкуренти. Това може да окаже положително въздействие върху очакваното възстановяване на износа, особено за маслото и обезмасленото мляко на прах.
Производството на говеждо месо в ЕС отбеляза спад от 3,7% през първото тримесечие на годината и се очаква да отбележи спад от 1,8% през тази година. По-ниското предлагане на говеждо месо продължава да подкрепя цените на производителите на говеждо месо в ЕС. Потреблението на говеждо месо в ЕС продължава да намалява с 1,7% спрямо миналата година, като достига 10 кг на глава от населението. Малкият брой заклани прасета на пазара на ЕС продължава да подкрепя високите цени на свинете, докато търсенето в ЕС остава високо. Въпреки това потреблението на свинско месо на глава от населението в ЕС може да намалее и през 2023 г. да бъде около 30,4 кг.
За разлика от развитието на секторите на говеждото и свинското месо, които страдат от намаляващи репродуктивни стада и все още високи производствени разходи (главно за фуражи), производството на птиче месо в ЕС може да нарасне с 2,4 % през 2023 г. Потреблението на птиче месо на глава от населението в ЕС може да нарасне с почти 1 кг, но това не се очаква да компенсира напълно загубите при другите видове месо, поради което съвкупното потребление на месо в ЕС може да спадне с 0,7 кг (-1%) през 2023 г.
Актуализираните баланси са включени в последния доклад за краткосрочните перспективи и са достъпни и в портала за данни за хранително-вкусовата промишленост.
