Изследване на Института за пазарна икономика ИПИ дава точна картина на професионалното обучение по сектори в икономиката и разпределението на заетостта в различните икономически дейности. Анализът има за цел да измери къде подготовката на кадри среща търсенето и възможностите за реализация на трудоспособното население - на национално и на регионално ниво. Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2023 г. е 53,6 точки (при максимални 100 точки), което означава, че почти половината българските ученици няма да работят това, за което са учили, сочи анализът.
Изследването използва данните на НСИ от 2021 г. и обхваща випуск от над 21 хиляди ученика, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Резултатите от индекса показват, че вероятно 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили.
Броят на заетите, които притежават професионална квалификазция, през 2021 г. е възлизал на 1 млн. души или около 1/3 от заетите в икономиката. Те са разпределени неравномерно в икономическите дейности.
В селското, горско и рибно стопанство заетите са съставлявали близо 32% (31,9 на сто), а най-голяма е била заетостта в добивната промишленост, където където работят 56% от хората със съответната професионална квалификация.
Големият проблем на българското образование е този, че продължава обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда, посочват икономистите. Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).
От всички лица с придобита професионална квалификация, заети в икономиката, 6 процента работят в селското стопанство. В същото време приемът по аграрни специалности в училищата съставлява 9% от общия прием за професионално образование и обучение в страната, което означава, че с подобно образование излизат много повече от необходимото за този сектор.
През учебната 2021 – 2022 г. например над три хиляди ученика за приети в 70-те селскостопански специалности в системата на професионалното образование. План-приемът за професията „Фермер“ е близо за 200 ученика.
Ищономистите смятат, че разширеният прием на специалисти в сектора на селското стопанство вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната, но продължаващото свиване на сектора в икономиката и неговата механизация ще направят аграрното образование още по-неприложимо.
При преработващата промишленост делът на заетите с придобита професионална квалификация е най-голям – 26%. Същевременно приемът в 146-те специалности в сферата на преработващата промишленост представлява 13% от целия план-прием в страната. Това са близо пет хиляди ученика, приети за обучение през настоящата учебна година.
Причина за голямото несъответствие може да се търси в това, че част от средните специалисти, които не могат да приложат придобитото си образование независимо от специалността, намират работа сравнително лесно като работници в индустрията. Така например, приемът в професията „Хлебар-сладкар“ за тази учебна година е близо 400 места. Друга част от заетите в тези икономически дейности пък вероятно са завършили специалности, които към момента вече са закрити. Преработващата промишленост има толкова много клонове и различни специфики, че е трудно да се създават паралелки по отделни специалности за всяко производство. В този случай работодателите биха наели средни професионалисти и от други направления и в последствие биха ги обучили за конкретната работа, заключават икономистите.
