На 25 декември целият християнски свят чества раждането на сина божий Иисус Христос. Рождеството е граница във времето и празник на празниците за християните, от него започва новата ера за човечеството. Този ден слага начало на новото летоброене, чийто създател е римският монах Дионисий Мали, който изчислява, че Иисус Христос се родил на 754 г. от основаването на Рим. Църковните отци от ІІІ и ІV век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаженний Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово.
В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви празнували това събитие на Богоявление, 6 януари, още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. В ІІІ век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че тогава праведният Йов и пророк Еремия скърбяли.
Според Евангелието на Лука малко преди раждането на Иисус майка му Мария заедно със съпруга ѝ дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята. В границите ѝ тогава се намирала и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. (В източната култура "яслите" или изобщо местата за животните не са били непременно мръсно и недостойно място - в много домове животните били отделени от жилищните помещения с тънка преграда).
В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят: „И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос”.
За българите днешната дата е свързана с коледните обредни ритуали за здраве, а самият ден по народному е наричан Коледа, Божик или Божич. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 г. (когато в България като държавен календар е приет т. нар. „нов стил“ – Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлианския календар). През 1968 г. Българската православна църква установява честването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.
Празникът започва на 24 декември – Бъдни вечер (Малка Коледа), когато из цяла България тръгват коледарите. В коледуванията участват само момчетата или млади мъже, които с дрянови пръчки-сурвачки обикалят къщите и благославят техните домакини с коледарски песни, стихове и благословии.
Езическа традиция е на Коледа да се заколи прасе – жертвеното животно за този празник. Някъде прасето се колело преди празниците, за да може на трапезата да се сложат прясна луканка, сланина, сурова наденица, кървавица. Традиционно ястие е капама – наредени на пластове месо, сарми, наденица, сланина, кървавица и др. Съдът се запечатва с тесто и дълго се готви на слаб огън, за да се задуши съдържанието му идеално.
Всички ястия на коледната трапеза са месни – свинско печено, пача, кюфтета, пастърма, месни сърми и др. Свинското може да се замени с кокошка или пуйка. Салатите са сезонни – варени картофи с праз, кисело зеле, туршия.
На Коледа отново се прави обреден хляб. Питката е блажна и традиционно върху нея се изрязват или изрисуват с тесто сцени от стопанския живот – нивата, кошарите, животните, лозето. Така се наричало на берекет. На питата може да се изрисуват и християнски мотиви, да се сложи кръст – също с упование за здрава и добра година.
На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Емануил, Емил, Християн, Ренета, Христиана, Кристиан, Кристиян, Кристияна, Кристиана, Христина, Кристина, Радостина.
